Клайв Къслър - Сахара

Те спряха и внимателно огледаха нагоре и надолу по дължината на целия бряг, може би за дванадесети път. След това внезапно се нахвърлиха върху нея.

— Махайте се — изкрещя им тя инстинктивно.

В неистов порив Ева се опита да се бори с тях, но единият я сграбчи за косата, натисна я към земята и я повали по гръб. Имаше тесни очи и плъхоподобно лице с дебело оформени мустаци. Сковаващ страх я обхвана, когато другият нападател със садистична усмивка оголи пожълтелите си от тютюн зъби, коленичи и седна върху бедрата й, докато плъхоподобният я държеше за кръста, натискайки с крака раменете й дълбоко в пясъка. Сега тя бе съвсем безпомощна, напълно лишена от възможността да се движи, освен пръстите на ходилата си.

Странно, но в очите им не се забелязваше сексуално желание. Нито един от мъжете не се опита да свали банския й костюм. Те не действаха като мъже, които възнамеряват да изнасилват. Ева изкрещя отново високо и отчаяно. Плясъкът на вълните беше единственият отговор. Не се забелязваше друга жива душа на плажа.

Ръцете на мъжа с плъхоподобното лице започнаха да натискат носа и устата й спокойно и целенасочено, тежестта на тялото му притискаше слънчевия й сплит и тя бавно започваше да се задушава. Притокът на въздух към белите й дробове спря.

В краткия промеждутък на запазено съзнание тя проумя с ужасяващо безверие, че те възнамеряват да я убият. Опита се да извика отново, но гласът й бе пресекнал. Тя не усещаше болка, само бе изплашена и парализирана от шока. Опита се да освободи лицето си, за да поеме глътка въздух, но това се оказа невъзможно. Погледът й започна да се замъглява. Усещаше, че ще заспи завинаги. Тя затвори очи.

Единствената мисъл, която проблясваше в съзнанието й, бе, че преживява някакъв кошмар, който веднага би се разсеял, когато отвори очи.

Това е кошмар , помисли си тя почти зарадвано. Мъжът с пожълтелите зъби не я притискаше повече. Тънка метална стрела беше пробила слепоочието му. Тялото му се килна назад и бедрата й се освободиха.

Другият с плъхоподобното лице в усилието си да задуши Ева не забеляза как приятелят му беше паднал. След секунда-две той замръзна, тъй като чифт ръце обхванаха главата му като в клещи.

Ева усети как натискът върху устата и носа й изчезна и тя може да поеме глътка въздух. Неочакваното развитие на ситуацията беше допълнение към кошмарния шок, парализирал съзнанието й. Преди черната завеса да падне отново над очите й, тя чу някакъв скърцащ звук, сякаш някой чупеше кубчета лед, и забеляза немигащите клепачи на своя убиец и широко отворените му очи със застинал поглед, празни и угаснали. Главата му беше извита сякаш на 360 градуса.

Ева се събуди от горещото слънце, опалило лицето й, и от плясъка на вълните, миещи африканския бряг. Когато отвори очите си, това беше най-хубавото нещо, което някога беше виждала.

Тя се изправи седешком, за да се полюбува на безлюдния плаж и на огряната от слънцето панорама на красивата природа. Изведнъж разтвори очи от страх, потискана от усещането, че атаката срещу нея може да се повтори. Но убийците бяха изчезнали. Съществуваха ли наистина? Започна да се чуди дали не халюцинира.

— Добре дошли отново — каза мъжки глас. — За момент се страхувах, че сте в кома.

Ева се обърна и погледна засмяното лице на риболовеца, коленичил зад нея.

— Къде са хората, които се опитаха да ме убият? — изрече тя с уплашен глас.

— Те напуснаха с отлива — отговори странникът със студено безразличие.

— С отлива?

— Реших да не оставям безпорядък по плажа. Завлякох телата им от другата страна на вълната. Когато за последен път ги видях, те бяха на път за Гърция.

Тя го погледна и я полазиха тръпки:

— Вие сте ги убили!

— Те бяха лоши хора.

— Убили сте ги! — извика тя и лицето й побледня. Щеше да повърне. — Вие също сте хладнокръвен убиец като тях.

Той забеляза, че тя още е в шок, и не й обърна внимание. Очите й бяха пълни с погнуса. Изправи се и каза просто:

— Предпочитате да не се съпротивлявам, така ли?

Страхът и погнусата бавно напуснаха погледа й и се замениха с разбиране. Измина минута, докато Ева проумее, че странникът беше я спасил от насилствена смърт.

— Не, моля ви, простете ми, държах се глупаво. Дължа ви живота си, а дори не знам името ви.

— Дърк Пит.

— Аз съм Ева Роджас. — Тя се почувства по-уверено, усмихна се топло и нежно подаде ръка.

Забелязваше само загрижеността в очите му, като показваше цялото си разбиране към ситуацията.