Клайв Къслър - Сахара

— Някаква заплаха? — попита госпожа Лансинг, която заедно със съпруга си се качи в ланд ровър на Феъруедър.

— Само като предпазна мярка. За да държа надалеч просяците — излъга Феъруедър.

Той спря и тръгна назад, за да предупреди своите шофьори да бъдат много внимателни, ако възникне нещо особено. След това се върна и продължи към центъра на града през тесните и пясъчни улици. Накрая той спря под една финикова палма, изправена в центъра на едно пазарище в близост до кръгъл каменен кладенец с диаметър около 4 метра.

Феъруедър проучи пясъчната почва около кладенеца, преди да се е стъмнило съвсем. Тя беше утъпкана по същия необичаен начин, който беше забелязал, минавайки по улиците. Той се наведе и втренчи поглед в кладенеца. Забеляза тънко образувание дълбоко в недрата на пясъчника. Припомни си, че водата има високо минерално съдържание, което й придава метален вкус и е оцветена в бордо. И още, че беше утолявала жаждата на много живи същества — животни и хора, в продължение на столетия. Дали беше здравословна за изнежените стомаси на неговите клиенти, тревожеше се Феъруедър. Той любезно им предложи да я използват, за да измият и свалят праха от телата си, без да я пият.

После нареди на своите шофьори да поставят пазач и обясни на туристите как да се вади вода с ведрото от свинска кожа, като се използва млада жена, завързана с протритото въже. Екзотичната представа за музиката на пустинята и танците край пламтящите лагерни огньове бързо бяха забравени, тъй като те се смееха и забавляваха като деца с дъждовната машина в горещ летен следобед. Мъжете се съблякоха до кръста и миеха потните си тела, жените бяха по-загрижени с миенето на косите си.

Комичната гледка бе ярко осветена от фаровете на ланд ровърите. Миещите се сенки на хората от групата се отразяваха върху безмълвните стени на селището като филмова прожекция. Докато шофьорите на Феъруедър наблюдаваха и се смееха, той се разходи по една от улиците и влезе в къща в непосредствена близост до една джамия. Стените изглеждаха стари и порутени от времето. Входът водеше през къс аркообразен тунел към двора, който беше отрупан с толкова много човешки отпадъци и чакъл, че му беше трудно да ги прескача. Той запали фенерчето и освети приемната стая на постройката. Стените бяха прашно бели, покривите — високи, с изнесени колони, почти като архитектурата на Санта Фе в американския югозапад. В стените бяха вградени много ниши за съхраняване на домашния инвентар, но сега всички те бяха празни, тяхното съдържание — разхвърляно и изпочупено по целия под заедно с домашната мебел.

Понеже се оказа, че нищо особено не липсваше, на Феъруедър му се стори като че ли вандали бяха просто разхвърляли къщата, след като обитателите й бяха напуснали, оставяйки след себе си всички свои вещи. В един от ъглите на стаята се натъкна на купчина кости. Определи ги като човешки и се почувства крайно неприятно.

В снопа светлина на фенерчето се образуваха сенки, които играеха и създаваха различни трикове за очите. Можеше да се закълне, че видя едно огромно животно да прехвърля прозореца към двора. Той провери сигурността на своя „Патчет“, не толкова от страх, отколкото от едно шесто чувство на несигурност, което го споходи в тъмнината.

Шумен звук дойде иззад един затворен портал, който беше разположен върху малка тераса. Феъруедър приближи вратата спокойно, стъпвайки на пръсти около боклуците. Ако някой се криеше вътре, той се беше изнизал безшумно. Феъруедър държеше фенерчето пред себе си с една ръка, а с другата автоматичната пушка, готова за стрелба. След това ритна затворената врата и от удара при отварянето й от тавана се вдигна прах.

Имаше ли някого тук всъщност и имаше ли нещо?

Взирайки се напред, той забеляза някакво почти животинско дяволско същество, сякаш току-що изтървано от ада, което пълзеше с ръце и колене, а очите му в лъча на фенерчето се червенееха като горящи въглени.

Феъруедър инстинктивно отстъпи назад. Съществото застана на колене и го нападна. Той хладнокръвно зареди оръжието, държейки пръст на спусъка. Чу се почти безшумен изстрел — подобно печенето на пуканки.

Скритият звяр изхриптя с неясен звук и тялото му се свлече на земята, почти без да диша. Феъруедър приближи безжизненото тяло, наведе се и насочи светлината върху него. Дивашките очи гледаха празно, яркочервени на местата, където би трябвало да са бели. Лицето беше на момче, не по-възрастно от 15 години.