Клайв Къслър - Сахара

— Какъв е размерът на разпространение на замърсяването в дадена околна среда, доктор Хопър? — попита журналистка от Ройтерс.

— Ние не ще узнаем, докато нашите екипи не са на място и не започнат да изучават разпространението му.

Журналист с магнетофон махаше ръката си:

— Знаете ли източника на замърсяването?

Хопър поклати отрицателно глава.

— В момента нямаме идея как става това и какъв е източникът, не допускам това да е френският слънчев проект в Мали.

Хопър се доближи до картата на Южна Сахара, която висеше върху широк стенд, и вдигна показалката. Той очерта един изолиран район от пустинята в северната част на Мали.

— Френският проект е разположен тук — при форт Фуро, на около двеста километра от определеното от докладите място, където е разпространена епидемията. Твърде далеч е, за да бъде евентуален източник.

Един германски журналист от „Дер Шпигел“ попита:

— Не е ли възможно замърсяването да бъде пренесено от ветровете?

Доктор Хопър поклати отрицателно глава:

— Не.

— Как можете да сте сигурен?

— По време на плановете и конструктивните разработки на проекта аз и моите приятели — учени от Световната здравна организация бяхме консултирани на всеки етап от инженерите на „Масар Ентърпрайсиз де Солер Енерджи“, която притежава съоръжението. Всички особено опасни отпадъци се разрушават от слънчева енергия и се редуцират до обикновени безвредни пари. Изходът се контролира постоянно. Никаква токсична емисия, която може да се пренася от вятъра и да зарази живота на хиляди хора на километри разстояние, не се изпуска.

Един египетски телевизионен репортер насочи микрофона си напред:

— Получихте ли сътрудничество от нациите на пустинята, които планирате да посетите?

— Повечето ни поканиха с разтворени обятия — отговори Хопър.

— Вие споменахте по-рано, че има проява на недружелюбие от страна на президента Тахир от Мали при решението да ми допусне в страната си.

— Това е вярно, но веднъж, когато се окажем на място и демонстрираме нашите хуманни намерения, аз очаквам, че той ще промени спонтанно отношение си към нас.

— Значи ли, че вие имате чувството, че излагате на опасност живота си, като се месите в работите на ръководената от президента Тахир държава?

Нотки на гняв се забелязаха в гласа на Хопър:

— Истинска опасност е физическото неразположение към нас от страна на неговите съветници. Те отричат заболяването и за тях то не съществува, тъй като не се допуска официално съобщение.

— Мислите ли в такъв случай, че е безопасно за вашия екип да се движи из Мали свободно? — попита кореспондентът на Ройтерс.

Хопър се засмя и продължи да се смее. Въпросът беше обърнат в посоката, на която той се надяваше.

— Ако трагедията се случи, аз разчитам на вас, госпожи и господа от новинарските медии, да разследвате случая и да оставите на хората по света сами да преценят виновната страна.

След вечерята Пит придружи Ева до хотелската й стая. Тя въртеше нервно ключа за вратата, несигурна в себе си. Естествено, имаше извинение да го покани да влезе и затова мислеше, докато се качваха. Беше му задължена и освен това го желаеше. Но Ева играеше по правилата на старата школа и намираше за нелепо да се пъха в леглото с всеки мъж, който проявява интерес към нея, дори и с този, който й беше спасил живота.

Пит забеляза сянката на смущение, която беше избила в лека розовина от шията до бузите й. Той спря поглед в нейните очи. Те бяха сини като небето на южните морета. Обгърна раменете й и нежно я притегли към себе си. Тя се напрегна леко, но не оказа съпротива.

— Отложи полета си.

Тя завъртя глава.

— Не мога.

— Може да не се срещнем отново.

— Вързана съм за работата си.

— И кога ще бъдеш свободна?

— Когато се завърна в дома на родителите ми в Пасифик Гроув, Калифорния.

— Хубаво място. Често участвах в конкурса за елегантност в Пебъл Бийч за ретро автомобили.

— Прекрасно е през юни — каза тя и гласът й леко потрепери.

Той се засмя:

— След това — ти и аз и заливът на Монтерей.

Това беше кратката прелюдия, която щеше да се превърне във взаимно привличане при едно океанско пътуване, което би ги направило приятели. Той я целуна нежно и след това направи крачка назад.

— Стой далеч от опасностите! Не искам да те губя.

След това се сбогува и тръгна към асансьорите.

От столетия египтяните от една страна, и растителният свят от друга, са водили непрекъсната борба, за да съхранят съществуването си в пространството, заключено между оловносинкавите води на Нил и жълто-кафявите пясъци на Сахара. Простряна на 6 500 километра дължина от извора си в Централна Африка до делтата си в Средиземно море, тази река единствено от всички големи реки в света тече на север. Тук древността непрекъснато присъства в настоящето. Голямата река Нил е толкова чужда на безводния северноафрикански ландшафт, както същият този ландшафт е чужд на парообразната атмосфера на Венера.