Клайв Къслър - Сахара

Пит извади на дисплея дигиталния изометричен модел на останките от древния кораб върху компютърния монитор. Те прекараха часове, разглеждайки цветното изображение, и коментираха всяка подробност, всеки квадратен метър на древната баржа.

— Неописуемо — говореше Гън.

— Ние също така записахме и определихме местонахождението на стотина други останки от такива кораби, датиращи от 3800 г. пр.н.е до 10 в. сл.н.е. — каза Джордино.

— Поздравления и за тримата — изрече Гън топло. — Вие сте открили невероятната находка, единствена за историческите книги. Египетското правителство ще ви награди с медали.

— А адмиралът? — попита непринудено Джордино. — С какво ще ни награди той?

Гън свали поглед от монитора и ги погледна. Изведнъж лицето му стана мъртвешки сериозно.

— С мръсна и неблагодарна работа, предполагам.

— Намекнал ли е за нещо? — притисна го Пит.

— Нищо, което да има определен смисъл — отвърна Гън, гледайки към тавана. — Когато го запитах защо бърза толкова, той ми цитира едно стихотворение. Не мога да си спомня точните думи. Нещо за сянката на кораба и омайната вода, която е червена.

— цитира Пит куплет от стихотворението „Римата на древния моряк“ от Самуел Тейлър Колридж.

Гън погледна Пит с уважение.

— Не знаех, че можеш да цитираш поезия…

Пит се усмихна.

— Припомних си няколко стиха. Това е всичко.

— Питам се какво дяволско нещо си е наумил Сандекър? — каза Джордино.

— Предполагам, че не е проста гатанка.

— Не — отвърна Пит с леко безпокойство. — Поне това не му е в характера.

Пилотът на хеликоптера от „Масар Ентърпрайсиз“ летеше североизточно от столицата Бамако. За два часа и половина огромната пустош се разгъна под него като миниатюрен декор, навит на руло. След още два часа забеляза слънчевия отблясък на стоманените релси от разстояние. Той се наклони и започна да следва камионите, които сякаш пътуваха за никъде.

Железният път, монтиран само преди месец, свършваше до огромната соларна инсталация за детоксификация и унищожаване на промишлени отпадъци в сърцето на Малийската пустиня. Съоръжението се наричаше форт Фуро и се намираше непосредствено до отдавна изоставения от френския чуждестранен легион форт, отстоящ няколко мили по-нататък. От площадката на соларната инсталация камионите пътуваха 1600 километра почти по права линия, пресичаха границата на Мавритания, преди окончателно да стигнат ръчно изграденото пристанище Кейп Тафарит на Атлантическия океан.

Генерал Казим се наслаждаваше на луксозния комфорт на служебния си хеликоптер и наблюдаваше какво става долу, тъй като пилотът проследи и отмина дълга влакова композиция със запечатани вагони, возещи опасни промишлени отпадъци. Тя се теглеше от два дизелови локомотива. Пътуваше до Мавритания, където щеше да изпразни опасния си товар и да се върне обратно.

Той се усмихваше самодоволно, когато свали поглед от влака, за да се обърне към стюарда, който в този момент му поднасяше чаша изстудено шампанско, придружено с великолепен ордьовър. Французите, мислеше Казим, никога не са смятали за лукс шампанското, трюфелите и гъшия дроб. Той гледаше на тях като на тесногръда раса, която само неохотно се опитва да създава и поддържа една империя. Гражданите би трябвало да въздишат с облекчение, отървавайки се от натрапниците, мислеше той, когато на самите французи им беше наложено със сила да се откажат от своите завоевания в Африка и Далечния Изток. Дълбоко вътрешно се дразнеше, че французите не са изчезнали напълно от Мали. Въпреки че те се бяха отказали от своето колониално владичество през 1960 година, все още продължаваха да поддържат своето влияние и тесни връзки в икономиката, упражнявайки силен контрол най-вече върху националното развитие на рудодобива, транспорта, промишлеността и енергетиката. Много от френските бизнесмени използваха възможността да инвестират и да купуват изгодно в различни отрасли на стопанството на Мали. Но никой не беше направил повече пари в пясъците на Сахара, отколкото Ив Масар. Някога магьосник на френската презокеанска икономическа агенция, Масар си беше подготвил една печеливша карта, използвайки контактите и влиянието на агенцията, за да превземе и подчини западналите западноафрикански корпорации. Беше твърд и проницателен предприемач с често безскрупулни методи. Това му позволяваше да използва силната ръка и кадифената ръкавица, когато сключваше сделка. Състоянието му се определяше между два и три милиарда долара, като предприятието за складиране на особено опасни отпадъци и тяхната преработка в Сахара до форт Фуро беше центърът на неговата империя.