Клайв Къслър - Сахара

— Истина е — каза Масар уверено, — нашите мониторинг системи показват, че отпадъците, които изгарят в комплекса, са в границите на одобрените международни стандарти.

— Тогава за какво се безпокоим? — заключи Казим.

— За нищо. Но нали знаеш, котката не лочи млякото, когато е покрито.

— Остави изследователския екип на ООН на мен.

— Не ми пречи! — предупреди го бързо Масар.

— Пустинята се грижи за поканените гости.

— Убий ги и Мали, и „Масар Ентърпрайсиз“ ще бъдат изложени на голям риск от разкрития. Техният ръководител, доктор Хопър, свикал пресконференция в Кайро и казал, че разчита на споразумението за сътрудничество с вашата държава. Той е изразил опасения, че неговият изследователски екип може да бъде изложен на определена опасност след пристигането му. Пръсни костите им из пустинята, приятелю, и ние ще имаме цяла армия репортери, както и следователи от всички служби на ООН, които ще проучват предприятието.

— Ти не беше против отстраняването на доктор Ева Роджас!

— Да, но покушението не беше в нашия двор и не би имало съмнение за намеса.

— Нито пък, че сте изпратили половината от вашите инженери на пикник с коли до дюните, за да изчезнат.

— Тяхното изчезване беше необходимо, за да спасим втората фаза на проекта.

— Ти беше щастливец, че покрих положението, без да има заглавие в парижките вестници или разследване на място от френски държавни служители.

— Справи се добре — констатира Масар. — Не бих могъл да мина без теб и твоето приятелство.

Като много от хората в пустинята, Казим не можеше да съществува без задължителните комплименти за своя гений. Масар ласкаеше генерала, защото пъклената операция не би могла да се осъществи без него. Това беше договор, сключен от двамата в ада — договор между две дяволски личности. Масар беше обяздил камилата, когато извика Казим да му пази гърба. След всичко това таксата от 50 000 долара месечно за Казим беше залогът срещу двата милиона долара дневно за Масар, които той извличаше от предприятието си за складиране на радиоактивни отпадъци.

Казим се доближи до добре заредения бар и си наля коняк.

— И така, как предлагаш да обезвредим доктор Хопър и неговия екип?

— Ти си експерт по тези работи — каза Масар с мазна учтивост. — Оставям това на теб.

Казим повдигна вежди.

— Елементарно, приятелю мой. Аз просто елиминирам проблема, който те идват да решат.

Масар го изгледа с учудване:

— Как постигаш това?

— Аз вече направих старта — отвърна Казим. — Изпратих моята лична гвардия да разчисти, разстреля и изгори всички жертви на болестта, причинена от замърсяването.

— Ти погребваш собствените си хора. — В гласа на Масар прозвуча ирония.

— Аз изпълнявам само патриотичния си дълг да унищожа националната чума — отвърна Казим с още по-голямо безразличие.

— Твоите методи са твърде крайни. — Признак на безпокойство пробягна по лицето на Масар. — Ще те предупредя, Затеб, не провокирай недоволство. Ако светът случайно разкрие какво в действителност вършим тук, международен трибунал ще обеси и двама ни.

— Но без доказателства и свидетели те са безсилни.

— Какво знаеш за онези озверели дяволи, които изядоха туристите в Аселар? Направи ли нещо и те да изчезнат?

Казим отвърна с кисела гримаса:

— Не. Те сами се убиват и изяждат помежду си. Но има други селища, страдащи от същата болест. В случай че доктор Хопър и неговите хора се натъкнат на тях, може би ще успея да видя как те ще свидетелстват непосредствено за канибализма.

Масар се нуждаеше от илюстрация на обясненията. Той беше прочел секретния доклад на Казим за драмата в Аселар. Съзнанието му с лекота рисуваше как полуделите от болестта номади буквално поглъщат изследователите от ООН, ако евентуално попаднат при тях.

— Много ефикасни мерки за отстраняване на лечителите — обърна се той към Казим. — Това ще ни спести разноските за погребението им.

— Съгласен съм.

— Но ако един или двама от тях все пак оцелеят и се опитат да стигнат до Кайро?

Казим се изправи, тънките безкръвни устни под мустаците му се разтвориха в дяволита усмивка:

— Без значение е как ще умрат, техните кости никога няма да напуснат пустинята.

Преди 10 хиляди години сухите пясъчни корита в Република Мали бяха пълноводни, а голите плата — покрити с гори и населени със стотици представители на растителния свят. Малките възвишения и планините бяха домът на ранния човек много преди той да прекрачи каменната ера и да стане скотовъдец. През следващите 7 хиляди години дивите племена ловуваха антилопи, слонове и биволи. Те пасяха своите дългороги говеда и сменяха една паша с друга.