Клайв Къслър - Сахара

— Най-накрая данните се препредават на нашите изследователи в НЮМА, които преглеждат моите резултати в техните собствени лаборатории и търсят нещо, което може да съм пропуснал.

За времето, през което Пит познаваше Гън, не беше запомнил той да пропусне нещо. Трябва да се отбележи, че приятелят му беше от много години компетентен учен и анализатор. Той беше човек, който мислеше ясно и конструктивно, доколкото е възможно. Гън изпи бирата и хвърли празната бутилка в кошчето за отпадъци. След това продължи:

— Токсичността е само относителен термин. В света на химията няма токсични компаунди. Само токсични нива.

— Е?

— Аз идентифицирах много различни замърсители и естествено получени компаунди — както метал, така и органични. Системите показват шокиращи нива на пестициди, които са забранени в САЩ, но все още широко се използват в Третия свят. Досега не съм имал възможността да изолирам синтетични химични замърсители, които да причиняват светкавично размножаване на динофлагелатите. В момента дори не знам до какво ще достигна. Всичко, което мога да правя, е да продължавам същото.

— Не ти ли е идвало на ум, че може нищо да не открием? — каза Пит.

— Да. Но ти не можеш да си представиш колко много химикали се съдържат тук. Броят им надвишава със седем милиона познатите от човека химични компаунди, а всяка седмица в САЩ химиците създават повече от шест хиляди нови такива.

— Но не може всички те да са токсични.

— На някакво ниво повечето от тези химикали ще имат някакви токсични свойства. Нещо е токсично, ако е погълнато, инхалирано, или инжектирано в определени дози. Дори вода може да бъде фатална, ако не се консумира от организма в достатъчно количество. Твърде много ще се размият необходимите електролити от тялото.

Пит го погледна.

— Изглежда, нищо не е абсолютно, нищо не е гарантирано.

— Нищо — Гън поклати глава, — всичко, което зная по въпроса е, че не сме достигнали до отговора къде нашите отровни водорасли навлизат в реката. Единствената добра новина досега е, че контролирам бактериалните микроорганизми като причина.

— Как я елиминираш?

— Чрез стерилизиране на пробите речна вода.

Пит потупа леко Гън по рамото.

— Ако някой може да обуздае всичко това — това си ти, Руди.

— О, аз само пресявам възможностите. — Гън свали очилата за момент, за да изтрие запотените стъкла. — Всичко при тези изследвания е все още не съвсем ясно. Но аз ще пресея всичко положително. Обещавам.

Техният късмет ги напусна на следващия ден, само час след като прекосиха границата на Нигерия при пресечката на реката, която разделяше Бенин и Нигер. Пит наблюдаваше спокойно през кърмата на „Калиопа“ реката, оградена от плътната зелена джунгла. Сиви облаци с оловен цвят се носеха над водата. Реката нагоре извиваше в неправилна дъга. Джордино беше на румпела, забелязваха се първите признаци на умора по увисналите торбички под очите му. Пит стоеше подпрян на рамо в близост до него и наблюдаваше един корморан, който прелетя над тях и се скри в дърветата, обграждащи брега. Той вдигна бинокъла и видя кърмата на кораб, който плаваше почти зад тях.

— Местните имат намерение да ни удостоят с обществено внимание — забеляза той.

— Виждам — надигна се от стола си Джордино и сложи ръка над очите си, за да се предпази от слънцето.

— Корекция, корабите са два.

— Насочват се право срещу нас. Приготвят оръжието си в очакване на неприятности.

— Какви са и под какъв флаг плават?

— Корабите са руско производство, флагът е на Бенин — отговори Пит и свали бинокъла си, като се загледа в опознавателната карта на западноафриканските въздушни сили и военноморски единици — реверсна сила на атака, осигурена от две еднакви 30-милиметрови картечници с обхват на огъня около 500 изстрела в минута.

— Не е добре — заключи кратко Джордино. Той погледна картата на реката. — Още 40 километра и ние ще сме извън територията на Бенин. Ако двигателите ни работят с пълна сила и имаме малко късмет, ще можем да преминем границата до обяд.

— Забрави за късмета. Тези приятели нямат намерение да ни махнат с ръка за щастливо плаване и ние да си продължим пътя. Те нямат намерение да правят рутинна инспекция. Не и с оръжията, които носят, готови да ни пратят в ада.

Джордино погледна назад и посочи над върха на мачтата:

— Играта загрубява. Те душат като лешояди.

Пит се извърна и забеляза един хеликоптер, който кръжеше около последната извивка на реката на не повече от десет метра над повърхността на водата.