Клайв Къслър - Сахара

— Ударете хеликоптера пред нас. Канонерката е до борда. Господа, време е за шоуто. Да им го покажем.

Докато Пит говореше, Джордино пусна една малка торпедна ракета право срещу хеликоптера, която попадна точно в резервоара с гориво. Гън пусна в действие двете „М16“ автоматични картечници право срещу екипажа на 30-милиметровите картечници на канонерката. В това време Пит хвърли във въздуха много близо до кораба на Матабу снопа гранати. Взривът бе оглушителен и корабът се оказа извън строя.

Матабу никога не се беше подготвял за такъв ужасен спектакъл. Струваше му се, че небето и земята са се слели в някакъв невероятен катаклизъм.

— Белите копелета ни изиграха — крещеше Кету, пожълтял от гняв. Той сочеше юмрук към „Калиопа“ и нареждаше: — Заредете оръжията!

— Твърде късно — извика измъчено Матабу.

Адмиралът беше паникьосан и съкрушен, замръзнал неподвижно, очакваше своя край от оръжията на Гън. Той беше изпаднал в неочакван шок. Съзнанието му просто не можеше да възприеме, че има насреща си въоръжен кораб, маскиран като невинна спортна яхта, която му нанесе такъв отблъскващ удар, че превърна неговия удобен малък свят в ужас. Той беше учуден и от отличната тактика на съпротива. Хората му бяха извън строя. Адмиралът разбираше, че е обречен да умре. Той усети това, когато от спортната яхта беше изстреляна още една торпедна ракета. Същата попадна точно в машинната зала на неговия кораб, преди да експлодира.

Летящи късове метал и пушек раздираха въздуха. Хвърчаха перки, спасителни лодки, човешки трупове. За няколко секунди настъпи необичайна тишина над реката, прекъсвана само от лекото пукане от горящия на повърхността на водата газьол. След това, сякаш от дълбините на ада, се чу един агонизиращ глас, който се сля с шума на водата:

— Западни помияри! — крещеше Кету. — Вие ми избихте екипажа.

Той стоеше там срещу сивото небе, кръв струеше от рамото му, скован от потресаващия физически шок на трагедията, която се разигра около него.

Гън го наблюдаваше от височината на варелите изпразнени боеприпаси. Кету също го гледаше с безразличие, но в същия момент фокусира Пит, който се отдалечаваше по палубата, за да се хване за руля.

— Западни помияри! — продължаваше да вика Кету.

— Играта си е игра — отговори Пит, като се надвикваше с пукота на пламъците от разсипаното гориво. — Вие загубихте лотарията. — След което добави: — Напуснете вашия кораб. Ние ще се доближим и ще ви вземем.

Много бързо, почти като светкавица на фотоапарат, Кету се спусна по стълбата и се затича към кърмата.

— Засечи го, Руди — обади се Пит от кокпита. — Той отива към картечницата на кърмата.

Гън не каза нищо, но приготви една автоматична пушка „Ремингтън TP 870“ в случай, че оня се опиташе да стреля.

През това време Пит беше извадил „Калиопа“ извън мястото на битката и я насочваше към средата на реката, за да продължат по-нататък. Наоколо имаше само плаващи отпадъци от разбитите съдове. Канонерката на капитан Кету направи своя старт — финал към дъното на реката. Водата почти беше стигнала колената на Кету — когато той се добра до 30-милиметровата картечница на кърмата, насочи я и натисна стартовия бутон за стрелба.

— Ал! — извика Пит.

Отговорът, който получи, бе безшумното изстрелване на торпедна ракета, която Джордино пусна от куличката на яхтата. Облак оранжев пламък и бял пушек скриха канонерката на Кету.

Гън се появи откъм страната на Пит на кокпита и изпразни автоматичната пушка върху Кету. Те вече бяха твърде далеч, за да забележат омразата в очите му, нито пък видяха как той умира върху кърмата, натискайки бутона на картечницата.

Огледаха яхтата и установиха, че са се отървали с незначителни щети. След това Джордино изстреля своята последна ракета, която потопи и другата канонерка. Командващият военния и речен флот на Бенин, както и самият флот повече не съществуваха.

Пит побърза да се отърси от преживяванията около битката и да види какво става на неговия кораб и с неговите приятели. Гън се показа, леко накуцвайки и с малка рана върху плешивата си глава. Джордино се появи от машинната зала и приличаше на човек, току-що завърнал се от хандбално игрище — потен и мръсен, но готов за игра.

Той посочи реката:

— Преминахме ли в други води сега? — прошепна в ухото на Пит.

— Още не — отвърна Пит. — При тази скорост ще пресечем Нигер след 20 минути.

— Да се надяваме, че не сме оставили свидетели.