Клайв Къслър - Сахара

— Всички съмнения, че те са приятелски настроени, току-що се изпариха.

— Мирише на капан — каза Джордино тихо.

Пит доближи Гън, който бе излязъл от електронната си кабина, за да обобщи ситуацията.

— Наполовина го очаквах — бе всичко, което каза.

— Те са ни очаквали — каза Пит, — това не е случайна среща. Ако те възнамеряваха само да ни арестуват и да конфискуват кораба, добре, но те ще ни осъдят и екзекутират като шпиони, след като установят, че сме толкова французи, колкото и акомпаниращо трио на Брус Спрингстийн. Ние не може да си позволим това. Каквито данни сме събрали от влизането си в реката досега, трябва да предадем на Сандекър и Чапман. Тези приятелчета носят неприятности. Никакво наивно желание за сътрудничество от наша страна. Това е случай, при който или ние ще бъдем потопени, или те.

— Аз мога да сваля хеликоптера и ако имам късмет най-близкия кораб — каза Джордино, — но не мога да ги ударя и трите, преди един от тях да ни забие под водата.

— Окей. Тук е гвоздеят — говореше Пит, наблюдавайки спокойно подхождащите бойни кораби. Той обясняваше своя план, докато Джордино и Гън слушаха замислено. Когато приключи, той погледна към тях. — Някакви бележки?

— Тук говорят на френски — коментираше Гън, — как си с речника?

Пит се засмя.

— Ще го взема.

— Тогава направи го — каза Джордино. Гласът му потрепна ледено.

Приятелите му бяха върхът, мислеше Пит. Гън и Джордино бяха професионално обучени членове на корпуса за бързо реагиране, бяха смели и компетентни хора, способни да се защитават по време на битка. Той не би се чувствал по-сигурен дори и да командваше ракетна база с двеста души състав.

— Добре — каза той с приветлива усмивка. — Сложете си наушниците и стойте на открито. Късмет.

Адмирал Пиер Матабу стоеше на мостика и се взираше през бинокъла в спортната яхта, пореща реката. Беше нисък, набит, в средата на тридесетте, облечен в спретната военна униформа, направена по собствена поръчка. Като командващ военноморския флот на Бенин — пост, гарантиран му от неговия брат, президент Тигури, той ръководеше състав от четиристотин човека, два речни бойни кораба и три океански патрулни катера. Капитан Бехназин Кету, шкипер на кораба, стоеше изправен до него.

— Много мъдро от ваша страна да прелетите от столицата и да поемете командването, адмирале.

— Да — забеляза Матабу, — брат ми ще бъде най-щастлив, когато му подаря един нов изящен кораб като тази яхта пред нас.

— Французите пристигнаха във времето, което предвидихте. — Кету беше висок, строен, с определено достойнство. — Нашата прогноза е съвсем истинска.

— Много мило от тяхна страна, че правят това, което аз искам! — злорадстваше Матабу. Той не каза, че негови платени агенти му бяха докладвали за движението на „Калиопа“ на всеки два часа от влизането й в делтата в Нигерия. Щастливият факт, че тя плаваше във водите на Бенин, се беше превърнал в истина.

— Трябва да са много важни хора, за да притежават такъв скъп кораб.

— Това са вражески агенти! — Лицето на Матабу отразяваше баланса на неочакваното и скептицизма.

— Те се движат твърде очебийно, за да са вражески агенти. — Кету свали бинокъла си и изгледа Матабу.

— Не се съмнявай в информацията, капитане. Вярвай ми, че когато казвам, че онези бели чужденци са част от конспирацията по ограбване на естественото богатство на нашата страна, това е истина.

— Ще бъдат ли арестувани и отведени в столицата?

— Не. Вие ще ги застреляте, след това ще ги вземете и ще разкриете доказателства за тяхната вина.

— Господине?

— Забравих да напомня, че ти ще имаш възможността да водиш тази акция — каза помпозно Матабу.

— Не екзекуция — протестираше Кету. — Французите ще поискат разследване, когато научат, че техни влиятелни граждани са убити. Вашият брат може да не ни прости.

— Ти ще хвърлиш телата в реката и никакви въпроси на моите заповеди! — прекъсна го хладно Матабу.

Кету уклончиво каза:

— Както желаете, адмирале.

Матабу отново погледна през бинокъла. Спортната яхта беше само на двеста метра пред тях и забавяше ход.

— Стройте своите хора за прехвърляне. Аз лично ще приветствам шпионите и ще им заповядам да приемат вашата компания.

Кету предаде нарежданията на първия офицер, който ги повтори по мегафона на втория кораб. След това Кету прехвърли вниманието си върху спортната яхта.

— Има нещо странно — каза той на Матабу, — не се вижда никой, освен мъжа на румпела.