Клайв Къслър - Сахара

Йегър тръгна към него с протегната ръка.

— Няма защо, адмирале. Имах нужда да си почина от моите машини.

После вдигна глава и се вгледа в лицето на доктор Чапман.

— Как мина полетът от Нигерия, Дарси?

— Таванът на кабината беше много нисък, а седалката ми — твърде къса — оплака се високият токсиколог, — а на всичко отгоре адмиралът ме би на рум с десет на четири.

— Ще ви помогна да пренесете багажа си до колата и тръгваме за Манхатън.

— Уреди ли срещата с Хала Камил? — запита Сандекър.

Йегър кимна.

— Телефонирах в главната квартира на ООН веднага щом получих телеграмата ви с часа на пристигане. Генералният секретар Камил размести целия си дневен ред, за да ни приеме. Секретарката й бе доста учудена, че е готова да направи това заради вас.

Сандекър се усмихна.

— Всеки има своя чар.

— Тя ще ни приеме в десет и половина.

Адмиралът погледна часовника си.

— Час и половина. Ще имаме време да хапнем и да изпием едно кафе.

— Звучи добре — отвърна Чапман, прозявайки се. — Почти умирам от глад.

Йегър потегли по пътя от паркинга на летището и зави по Кони Айланд авеню, където откри един ресторант за екзотични храни. Те се настаниха в едно сепаре и повикаха сервитьорката, която явно не сваляше поглед от внушителната фигура на доктор Чапман.

— Какво ще желаят господата?

— Сьомга, крема и препечен хляб — поръча Сандекър.

Чапман си избра пастърма и омлет със салам, а Йегър си поръча просто датски специалитет. Те се хранеха мълчаливо, всеки потънал в мислите си, докато сервитьорката донесе кафето. Сандекър разбърка кубче лед в чашата си, за да охлади горещата течност, и се облегна назад в сепарето.

— Какво е мнението на твоите електронни деца по проблема с червения прилив и отлив? — обърна се той към Йегър.

— Изхвърлените от прилива и отлива остатъци изглеждат доста потискащо — отвърна компютърния експерт, играейки си с вилицата. — Наблюдавам непрекъснатите промени на разрастващото се петно на сателитните снимки. Темпът на нарастване е просто невъобразим. Получава се като в оная стара приказка, която започваш с едно пени, удвояваш го всеки следващ ден и в края на месеца си милиардер. Червеният прилив и отлив в Западна Африка се разраства и удвоява площта си на всеки четири дни. В четири часа сутринта той покриваше площ от 240 хиляди квадратни километра.

— Или сто хиляди квадратни мили — преведе Сандекър по старата система.

— С това темпо той ще покрие целия южноатлантически океан за три-четири седмици — пресметна Чапман.

— Каква, мислите, че е причината? — запита Йегър.

— Предполагам само, че вероятно става дума за органометално съединение, което съдейства за мутацията на динофлагелати. Те именно са в сърцевината на червения прилив и отлив.

— Органометално?

— Комбинация: метал и органично вещество — поясни Чапман.

— Има ли някое по-специално съединение, което да привлича вниманието?

— Още не. Идентифицирахме десетки замърсители, но нито един от тях не би могъл да бъде причината. Всичко, което предполагаме в момента от синтетичните съединения или страничните химични продукти, изхвърлени в река Нигер.

— Може и да са отпадъци от екзотични биотехнологични изследвания — предложи Йегър.

— В Западна Африка не се провеждат никакви токсични биохимични експерименти — убедено заяви Сандекър.

— По някакъв начин това неидентифицирано вещество действа като възбудител — продължи Чапман, — почти като хормон, създавайки мутантен червен прилив и отлив с изумително бърз растеж и невероятно висока степен на токсичност.

Разговорът замря, докато сервитьорката поднесе таблата със закуските. Тя се отдалечи, върна се отново с кана кафе и напълни пак чашите.

— Каква е възможността да имаме работа с бактериална реакция в необработен разлив от канализацията? — запита Йегър, гледайки тъжно своя специалитет, който сякаш бе настъпен с мазен ботуш.

— Отпадните води могат да бъдат хранителна среда за водораслите, какъвто е животинският тор за селскостопанските култури на сушата — каза Чапман. — Но не и в този случай. Това, с което се сблъскваме, е екологично следствие, което далеч преминава границата на всичко, причинено от човешките отпадъци.

Сандекър намаза с ножа си крема върху филийката и постави сьомга отгоре.

— И така, докато ние тук седим и се тъпчем, червеният прилив и отлив се разширява до размери, пред които иракският нефтен разлив от 1991 година би изглеждал като локва в прерията на Канзас.