Клайв Къслър - Сахара

Тъмните очи на Хала го погледнаха хладнокръвно и проницателно.

— Вашият кораб ли потопи бенинските военни кораби? — попита тя.

— Досетлива сте!

— Получих информацията от световните бюлетини.

— Да, това беше кораб на НЮМА — призна Сандекър.

— Предполагам, знаете, че адмиралът, командващ персонала на бенинската флота, е брат на президента на Бенин и бе убит в битката.

— Чух за това.

— Доколкото разбрах, корабът ви се движил под френски флаг. Действайки непочтено и под чужд флаг, хората от екипа ви можеха да бъдат застреляни като врагове на западноафриканските страни.

— Хората ми знаеха на какво се излагат, за да успеем да спрем червеният прилив и отлив, преди да се е разпрострял отвъд възможностите на нашите технологии за унищожението му.

— Те живи ли са още?

Сандекър кимна.

— Да, допреди няколко часа, когато са проследили замърсяването през малийската граница и необезпокоявани от никого, са приближили Гао.

— Кой друг от вашето правителство знае за случая?

Сандекър кимна към Чапман и Йегър.

— Само ние тримата и хората на кораба. Извън НЮМА вие единствена знаете за това.

— Генерал Казим, малийският шеф на сигурността, не е глупак. Щом научи за битката с бенинската флота, разузнавателната му служба ще го предупреди за навлизането на екипажа ви на територията на страната. Ще ги арестуват в момента, в който акостират някъде.

— Точно това е проблемът, който ни доведе при вас, госпожо Генерален секретар.

„Това било“, помисли си Хала.

— Какво искате от мене, адмирале?

— Да ми помогнете да спася хората си.

— Предположих, че ще се стигне до това.

— Най-важното е да им се притечем на помощ веднага, щом открият произхода на замърсителя.

— Спешно ни трябват резултатите от анализа — заяви категорично Чапман.

— Всъщност резултатите от анализа са това, което искате да спасите — отвърна тя хладно.

— Нямам навика да изоставям смелите мъже — заяви гордо Сандекър.

Хала поклати отрицателно глава:

— Съжалявам, господа. Разбирам отчаяното ви положение, но не мога да излагам на опасност честта на поста си и да злоупотребявам с властта си, като участвам в незаконна международна операция, независимо колко решаваща е тя.

— Дори и ако мъжете, които ще спасите, са Дърк Пит, Ал Джордино и Руди Гън?

За миг очите й се разшириха, след което тя се отпусна назад в креслото си. Спомените от миналото нахлуха за момент в главата й.

— Картината започна да ми се изяснява — каза меко тя. — Използвате ме точно така, както сте използвали и тях.

— Не замислям тенис среща със знаменитости — заяви категорично Сандекър. — Опитвам се да предотвратя смъртта на хиляди хора.

— Вие наистина забивате стрелите си точно в сърцето.

— Когато е необходимо.

Чапман повдигна въпросително вежди.

— Страхувам се, че не разбирам нито дума.

Хала гледаше в пространството пред себе си, докато говореше:

— Преди около пет години тримата мъже, които сте изпратили по река Нигер, спасиха живота ми от терористи убийци не един, а два пъти. Първият път беше в една планина в Брекенридж на Магелановия проток. Адмирал Сандекър се възползва от това, знаейки, че съвестта не би ми позволила да не им се отплатя.

— Мисля, че си спомням — кимна Йегър. — Беше по време на преследването за съкровището на Александрийската библиотека.

Сандекър се изправи, заобиколи и седна до нея.

— Ще ни помогнете ли, госпожо Генерален секретар?

Хала стоеше неподвижна като статуя, която бавно се разпуква. Дишането й беше повърхностно и слабо. Накрая се извърна малко и застана с лице към Сандекър.

— Добре — каза меко тя. — Обещавам да използвам всичко, до което имам достъп, за да измъкна приятелите ни от Западна Африка. Да се надяваме само, че не сме закъснели и те все още са живи.

Сандекър се извърна. Не искаше тя да види облекчението, което се изписа по лицето му.

— Благодаря ви, госпожо Генерален секретар. Задължен съм ви. Задължен съм ви много.

— Никаква следа от живот. — Гримес гледаше запустялото селище Аселар. — Нито куче, нито коза.

— Действително изглежда мъртвило — каза Ева, закривайки очи от слънцето.

— По-мъртво от сплескана жаба на магистрала — забеляза Хопър, като гледаше през бинокъла.

Те стояха на малко скално възвишение в пустинята, наблюдавайки Аселар. Единственото доказателство за хора бяха гумите на камиони, които лежаха изоставени в селото откъм североизток. Странно, никой не се появи, за да отбележи тяхното пристигане. Ева имаше впечатлението, че това е един изоставен град от древни времена.