Клайв Къслър - Сахара

— Как може да сте сигурен, че това не са бълнувания на умиращ човек? — попита Джордино.

— Неговата история съдържа невероятно много подробности, за да не й повярваш! — каза решително Пърлмутър.

Пит намали скоростта на хеликоптера, като гледаше надолу към сухото корито.

— Старият скитник каза също така, че „Тексас“ е пренасял злато от съкровището на загиващата Конфедерация.

Пърлмутър кимна.

— Бийчър споменава за злато. Той също така ми даде една интересна нишка, която води до тайната на секретаря по военните въпроси Едуин Стантън и още неотворени документи…

— Мисля, че открихме нещо! — прекъсна го Джордино, сочейки надолу през прозореца на кабината. — Малко надясно. Широката дюна, която стърчи от западния скат.

— Тази със скала на върха? — попита Пърлмутър, гласът му трепереше от вълнение.

— Същата.

— Извади градиометъра, който Джулиан донесе от Вашингтон — нареди Пит на Джордино. — Когато го нагласиш, аз ще мина над дюната.

Джордино бързо разопакова инструмента за засичане на метал, провери връзките на батерията и включи сензорният брояч.

— Готов съм да спусна сензора.

— Окей. Приближаваме дюната със скорост 10 възела — отговори Пит.

Джордино свали сензора, свързан с кабел към градиометъра на десет метра под хеликоптера. След това той и Пърлмутър внимателно почнаха да следят стрелката на уреда. Когато хеликоптерът подходи бавно над дюната, стрелката започна да трепти и уредът издаде непрекъснат сигнал. Изведнъж стрелката затрептя силно и след това се превъртя на другата страна, тъй като сензорът обхвана цялото магнитно поле от минус до плюс. Сигналът на уреда също се усили.

— Тя ще изскочи от скалата — извика Джордино. — Под нас има солидно количество метал.

— Показанията могат да бъдат и от кръглата кафява скала до дюната — предпазливо каза Пърлмутър. — Пустинята тук е пълна с желязна руда.

— Не е никаква кафява скала — обади се Пит. — Ние виждаме върха на димната тръба, покрит с ръжда.

Когато Пит свърши, никой не намери точните думи да назове какво е това. Ако досега изпитваха известни съмнения, вече знаеха, че корабът съществува. Най-после „Тексас“ отново бе открит.

Първите изблици на радост и въодушевление скоро угаснаха, когато видяха насипа, от който се показваха само два метра от димната тръба. Целият кораб беше покрит с пясък. Щеше да им отнеме дни да ринат натрупаната лавина, за да влязат в него.

— Дюната върху каземата е била образувана преди 65 години, когато Кити е била тук — забеляза Пърлмутър. — Корпусът е заринат твърде дълбоко, за да може да проникнем в него. Само солидна изкопна техника ще помогне в случая.

— Вярвам, че има и друг начин — каза Пит.

Пърлмутър погледна към огромния насип и поклати глава.

— Изглежда ми безнадеждно.

— Земекопачка — подхвърли Джордино. Идеята беше проблеснала внезапно в съзнанието му. — Методът се използва за изваждане на потънали плавателни съдове, като се отстранява тинята от кораба.

— Ти ми четеш мислите — засмя се Пит. — Освен че разполагаме с компресор за високо налягане на въздух, ние ще стационираме хеликоптера над дюната и с перките ще си помогнем за допълнително издухване на пясъка.

— Звучи ми твърде несериозно — избухна в смях Пърлмутър. — Няма да успеете да издухате и малко пясък, преди ние да сме излетели в небето.

— Скатовете на дюната завършват с остър връх — отбеляза Пит. — Ако ние успеем да съборим само три метра от върха, ще видим покрива на каземата.

Джордино добави:

— Нищо не губим, ако опитаме.

— Моите съчувствия.

Пит застана с хеликоптера над насипа, като го закрепи в статично положение. Струята на въздуха от ротора на двигателя образува малък пясъчен циклон. Пит продължи така десет-двадесет минути, но не се показваше нищо.

— Колко ще продължаваш още? — попита Джордино. — В турбините могат да влязат песъчинки.

— Аз продухвам двигателите, така че съм взел необходимите мерки — отговори Пит решително.

Пърлмутър започна да вижда заплаха за дебелото си тяло, което щеше да се превърне в десетдневен пир за местните мишелови. Той беше обхванат от песимизъм относно внезапната лудост на Пит и Джордино, но стоеше спокойно, без да се намесва.

След половин час Пит издигна хеликоптера и го премести от другата страна на насипа, докато облакът пясък и прах падне на земята. Всички се взираха какво ще се види. Минутите, които следваха, им се виждаха безкрайни. Пърлмутър се отмести настрани, за да избегне воя на турбините.