Клайв Къслър - Сахара

Пит погледна Пърлмутър, неспособен да асимилира думите му.

— Политическото убийство на Линкълн е един от най-широко описаните случаи в американската история. В театъра е имало над стотина очевидци. Как можеш да кажеш, че това не се е случило?

Пърлмутър повдигна леко рамене.

— Събитието е станало, както е описано. Само че убийството е било замислено и планирано, както сочи и Стантън, като се е използвало подставено лице, много приличащо на Линкълн. Два дни преди замисленото убийство истинският Линкълн е бил заловен от Конфедерацията и отведен в Ричмънд, където е бил заточен. Тази част от историята се потвърждава и от едно друго предсмъртно свидетелство от един капитан от Конфедералната армия, ръководил отвличането.

Пит погледна замислено Джордино и след това Пърлмутър.

— Този капитан не се ли нарича Невил Браун?

Пърлмутър се изненада.

— Откъде знаеш?

— Натъкнахме се на един стар американски златотърсач, който издирваше „Тексас“ и неговото злато. Той ни каза за версията на Браун.

Джордино изглеждаше, като че ли се събужда от лош сън.

— Ние си мислехме, че това е приказка.

— Повярвайте ми — каза Пърлмутър, — това не е приказка, актът на отвличането е извършен с определена цел от президента на Конфедерацията Джеферсън Дейвис в усилието му да спаси каквото е останало от Юга. С Грант, който свива обръча около Ричмънд, и Шърман, който настъпва на север, за да удари генерал Лий в гръб, всеки разбира, че войната е загубена. Омразата към отцепващите се Щати в Конгреса не е тайна. Дейвис и неговото правителство добре са съзнавали, че Северът ще ги осъди жестоко, когато Конфедерацията бъде разгромена. Съветник, чието име вече е забравено, дава отчаяното предложение да се отвлече Линкълн и да се държи като заложник, така че Югът да може да го използва, за да извлече предимства от Севера за определено време.

— Действително, идеята не е била лоша — каза Джордино.

— Освен за стария мръсник Едуин Стантън. Той проваля сделката.

— Той отказва да бъде изнудван — каза Пит.

— И това, и други причини — допълни Пърлмутър. — Линкълн се доверява на Стантън и настоява да се присъедини към кабинета му като секретар по военните въпроси. Той вярва, че Стантън е най-подходящият човек за тази работа, въпреки факта, че той мрази Линкълн. Дори си позволява да го нарича „Истинска горила“. Стантън вижда в отвличането на президента по-скоро възможност, отколкото бедствие.

— Как е бил похитен Линкълн?

— Известно е било, че президентът ежедневно ходи с карета в околностите на Вашингтон. Кавалерийска част на Конфедерацията, облечена в униформа на Съюзната армия, водена от капитан Браун, обезоръжава охраната на Линкълн по време на една от обиколките му и през река Потомак го отвежда до територия, владяна от Конфедерацията.

На Пит му бе трудно да събере всички парчета на мозайката заедно. Един исторически случай, в който той безпрекословно бе вярвал като в евангелие, сега му се разкриваше като измама, и трябваше да напрегне цялата си воля, за да запази ясно съзнание.

— Каква е била незабавната реакция на Стантън след отвличането на Линкълн? — попита той.

— За съжаление на Линкълн, Стантън е първият, на когото е било съобщено от оцелелите телохранители на президента. Той е предвидил паниката и хаоса в страната, ако разберат, че нейният президент е бил отвлечен от врага. Бързо покрива нещастието с булото на секретността и написва своето секретно послание, което оставя в запечатан плик. Отива още по-далеч, като казва на Мери Тод Линкълн, че съпругът й е с тайна мисия в главната квартира на генерал Грант и няма да се върне няколко дни.

— Трудно е да се повярва, че не се е разчуло — каза скептично Джордино.

— Стантън е бил човекът, от когото най-много са се страхували във Вашингтон. Ако той те е заклел да пазиш тайна, ще си мълчиш, за да умреш спокойно. В противен случай, той ще се погрижи да млъкнеш завинаги.

— Не е ли било възможно да се разчуе за отвличането му, когато Дейвис е съобщил за това на Съюза и е поставил свои условия за преговор?

— Стантън е бил проницателен. Предвидил е намеренията на Конфедерацията няколко часа след отвличането на Линкълн. Затова е наредил на съюзния генерал, командващ отбраната на Вашингтон, когато пристигне куриер на Дейвис с бял флаг, да бъде отведен незабавно при него. Нито вицепрезидентът Джонсън, нито държавният секретар Уилям Хенри Сюърд, нито някой от членовете на кабинета са знаели какво се е случило. Стантън тайно отговаря на предложенията на президента Дейвис и шумно отхвърля всякакво споразумение, предлагайки на Конфедерацията да прави каквото си иска с Линкълн. Дейвис бил смутен, когато получил отговора на Стантън. Представете си неговата дилема. От една страна, Конфедерацията гори около него. Той държи лидера на целия Съюз като заложник. Високопоставен член на правителството на Съединените щати му казва, че не го е грижа какво ще правят с пленника и че те могат да постъпят както си искат с Линкълн. Дейвис разбира веднага, че съществува реалната заплаха да бъде обесен от викторианските янки, ако се предаде. От големия план да спасят Юга нищо не излиза. Тогава Дейвис решава да качат Линкълн на борда на „Тексас“ като затворник. По този начин той се надява да премине с кораба успешно съюзната блокада, като спаси златото на конфедералното съкровище и продължи да държи Линкълн в ръцете си при едни бъдещи преговори без участието на Стантън. За съжаление, нищо от това не се осъществява.