Клайв Къслър - Сахара

Пит изглеждаше много уморен, но лицето му бе неподвижно, а очите му играеха живо.

— Нито един човек не би адмирирал честността повече от Ейбрахам Линкълн. Неговите морални принципи са стояли над всичко. Да се умре при такива абсурдни и необичайни обстоятелства е против всичко, което той е отстоявал. Неговите останки заслужават достойно погребение. Ще ми се да вярвам, че той би желал бъдещите поколение на народа, на който е служил честно, да знаят истината.

— Аз съм с теб — подкрепи го Джордино. — Ще бъде чест да застана до теб, когато завесата се вдигне.

— Ще се вдигне невъобразима врява — каза Пърлмутър, държейки лулата си с две ръце. — Боже господи, Дърк. Не можеш ли да разбереш? Най-добре е тази история да остане неизвестна. Народът не бива никога да узнае за нея.

— Говориш като арогантен политик или бюрократ, който намесва бога, за да отрече пред обществото истината заради криворазбраните интереси на националната сигурност.

— Ти си решен да направиш това! — каза Пърлмутър съкрушено, — но ти действително ще предизвикаш недоволството на хората в името на истината.

— Както мъжете и жените в Конгреса и Белия дом, Джулиан, и ти недооценяваш американското общество. То ще приеме разкритието с разбиране и образът на Линкълн ще блесне още по-ярко, отколкото досега. Съжалявам, приятелю, не бих говорил така, ако не бях убеден в това.

Пърлмутър разбра, че е безполезно да се противопоставя. Той скръсти ръце върху огромното си шкембе и каза:

— Добре, ще пренапишем последната глава на Гражданската война и ще застанем заедно срещу всички, които се противопоставят на това.

Пит стоеше срещу огромната му фигура, изучаваше дългите ръце и крака, добродушното лице. Като говореше, Пърлмутър имаше мек, едва доловим глас.

— След като е преседял затворен тук сто и тридесет години, мисля, че е време старият честен Ейб да се върне вкъщи.

20 юни 1996 година

Вашингтон, окръг Колумбия

Новината за откриване тялото на Линкълн и измамата на Стантън наелектризира света. Тялото бе незабавно извадено от бронирания кораб и откарано във Вашингтон. Във всяко училище на страната децата учеха и рецитираха „Адресът“ от Гетисбърг, както са правили техните прадеди. Столицата употреби всички средства за подготовката на честването и церемонията. Петимата живи президенти застанаха в ротондата на Капитолия и отдадоха почит пред открития ковчег на техния отдавна починал предшественик. Речите бяха към края си, политиците се надпреварваха един друг да цитират Линкълн или Карл Сандбърг.

Тленните останки на шестнадесетия президент нямаше да бъдат в гробището в Спрингфийлд. С президентска заповед ковчегът щеше да бъде поставен под плочата на неговия мемориал с известната бяла мраморна статуя. Никой, дори конгресмените от Илинойс, не протестираха срещу това решение.

Празникът беше обявен и милиони хора от страната гледаха празненствата във Вашингтон по телевизията. Те успяха да видят как изглежда лицето на човека, ръководил страната в най-трудните й времена. От сутринта до вечерта редовните програми на телевизията бяха променени. Всички известни програмни говорители през целия ден описваха събитието, докато другите новини останаха настрана.

Конгресните лидери, както рядко се случва, гласуваха фонд за реставрация на „Тексас“ и транспортирането му от Мали до Вашингтон, където щеше да бъде изложен постоянно. Намерените тела на членовете на екипажа бяха погребани в гробището на Конфедерацията в Ричмънд, Вирджиния, с големи почести, под звуците на „Дикси“.

Кити Манок и нейният самолет бяха върнати в Австралия с големи почести. Тялото й беше погребано във военния музей в Камбера. Нейният самолет „Феърчайлд“ след възстановяването му бе положен до самолета „Южен кръст“ на сър Чарлз Кингсфорд-Смит.

Освен за няколко фотографи и двама репортери, церемонията по награждаването на Хала Камил и адмирал Сандекър във връзка с тяхното участие и положени усилия за спиране растежа на червения прилив и отлив и запазване живота на организмите в моретата и океаните, мина почти незабелязано. Между речите президентът успя да им връчи медалите за заслуги, одобрени със специален акт на Конгреса. Веднага след това Хала се върна в Ню Йорк в сградата на ООН, където бе свикана специална сесия в нейна чест. Най-после тя се подаде на чувствата си по време на най-дългите овации, правени някога от Общото събрание. Сандекър се завърна обратно в своя кабинет в НЮМА. Както всеки ден, продължи да прави редовната си гимнастика и да планира нов проект за подводно проучване.