Клайв Къслър - Сахара

Въпреки че не бяха между победителите, доктор Дарси Чапман и Руди Гън бяха предложени за кандидати за Нобелова награда. Те не се поддадоха на похвалите и се върнаха заедно в Южния Атлантик да анализират ефекта от спирането растежа на червения прилив и отлив върху морския живот. Доктор Франк Хопър се присъедини към тях, след като го изписаха от болницата. Той се бе заклел да проучи токсичността на червения прилив и отлив.

Хирам Йегър получи безплатна награда — десетдневна ваканция на разноски на НЮМА. Той отиде със семейството си в Дисниленд. Докато се наслаждаваше на атракциите, взе участие в семинар по компютърни системи.

Генерал Хюго Бок, след като посрещна оцелелите и близките на убитите от легендарната битка при форт Фуро, които бяха наградени с медали и получиха солидни финансови обезщетения, реши да напусне отряда за бързо реагиране на ООН. Той се пенсионира на върха на кариерата си и отиде да живее в малко село в Баварските Алпи.

Както предвиди Пит, полковник Левант беше произведен в чин генерал и награден с медала за укрепване на мира на ООН. Той зае поста на генерал Бок.

След като оздравя от раните си при своето семейство, Мейнор в Корнуол, капитан Пемброук-Смит беше произведен майор и се върна към своите стари задължения. Той беше приет от кралицата, която му връчи медал за особени заслуги.

Ст. Джулиан Пърлмутър, щастлив, че е грешил по отношение на американското общество, написа няколко материала за ролята на Едуард Стантън около версията за убийството на Линкълн. Той беше удостоен с награди от различни исторически институти, достатъчни да запълнят една стена в неговата къща.

Ал Джордино издири привлекателната пианистка, която бе срещнал на яхтата на Ив Масар в Нигер. За щастие, тя не беше омъжена и по някаква необяснима причина, поне за Пит се привърза към Джордино и прие поканата му за подводно плуване в Червено море.

А Дърк Пит и Ева Роджас…

25 юни 1996 година

Монтерей, Калифорния

Юни отбеляза върха на туристическия сезон в полуостров Монтерей. Колите на туристите и на атракционните превозни средства се нижеха едни след други по живописния Севънтийн — Майл Драйв между Монтерей и Кармел. По Кенъри Роуд купувачите се блъскаха един в друг, когато се колебаеха между бясното харчене на пари и обяда с морски деликатеси в екзотичните ресторанти, построени над водата.

Те идваха да играят голф в Пебъл Бийч, да видят Биг Сюр и да направят снимки на залезите на Пойнт Лобос. Възхищаваха се на винарните, съзерцаваха вековните кипариси, спускаха се по плажовете, вълнуваха се от гледката на грациозно плаващите пеликани, лая на тюлените и грохота на вълните.

Родителите на Ева, които в продължение на 32 години живееха в къщата си в Пасифик Гроув, така бяха свикнали с околния пейзаж, че той не ги впечатляваше. Те просто имаха късмета да обитават тази красива част на калифорнийския бряг. Но безразличието им винаги изчезваше, когато се връщаше Ева. Тя никога не успяваше да види полуострова с очите на девойка, така както видя собствената си кола за пръв път.

Когато и да се върнеше вкъщи, Ева изтръгваше баща си и майка си от люлката на всекидневието и просто ги караше да усетят красотата, която ги заобикаля. Но сегашното завръщане беше различно. Тя не беше в състояние да ги накара да покарат велосипед или да поплуват в прохладните води на Пасифика. Нямаше настроение да прави нещо и се мотаеше потисната из къщата.

Два дни след излизането си от болницата Ева беше поставена в инвалидна количка, за да се възстанови от травмите си, получени във форт Фуро. Слабото й тяло, изпито от непосилния труд в Тебеца се възстановяваше от силната и калорична храна. Дори крехката й талия се беше увеличила с един инч. Но лечението й не можеше да се счита за завършено, докато не зараснеха счупванията и не бъдеха свалени гипсовите превръзки.

Физическото й състояние бавно се подобряваше, но душата й боледуваше, защото нямаше никаква вест от Пит. Откакто бе отлетяла от руините на Чуждестранния легион във форт Фуро за Мавритания и оттам за Сан Франциско, следите му се изгубиха, сякаш беше потънал в дълбокия космос. Един телефонен разговор с адмирал Сандекър само я утеши, че Пит все още е в Сахара и че не се е върнал във Вашингтон с Джордино.

— Защо не дойдеш с мен да поиграем голф тази сутрин? — попита я баща й. — Ще бъде хубаво да поизлезеш навън от къщи.

Тя го погледна с блестящите си сиви очи и се засмя на посивелия му перчем, който винаги се разрошваше.