Клайв Къслър: Сахара

— Той се вижда.

Пит, който седеше в кабината, попита:

— Какво видя?

— Метални плочи и нитове, които сигурно са от пилотската кабина.

Пит се издигна на малко по-голяма височина, така че да не завихря пясъка. Най-после облакът се разсея и пред тях се откри пилотската кабина на броненосеца и около два квадратни метра от палубата над каземата. Изглеждаше твърде неестествено кораб да бъде затрупан с пясък в пустинята. Той се материализираше като огромно пясъчно чудовище от научнофантастичен филм.

Десет минути по-късно, след като Пит приземи хеликоптера и той и Джордино изведоха Пърлмутър от мястото, където седеше, се озоваха на „Тексас“. Пилотската кабина беше чиста и те сякаш очакваха да открият вторачени очи през прозорчетата й. Имаше само лека ръжда по железните шини, крепящи дървото на каземата.

Все още личаха следите върху бронята от оръдията на Съюзния флот.

Входният люк от задната страна на пилотската кабина беше залостен здраво, но не беше проблем за силата на Пит, здравите мускули на Джордино и теглото на Пърлмутър да бъде отворена. Те гледаха към стълбата, която водеше в тъмнината, и след това размениха взаимно погледи.

— Мисля, че на теб се пада честта, Дърк. Ти ни доведе тук.

Джордино извади от раницата си джобни фенерчета, които можеха да осветят баскетболно игрище. Вътрешността мамеше и Пит запали фенерчето си. Слезе по стълбата.

Пясъкът, който се беше пресял през цепнатините на палубата, стигаше почти до върха на обувките на Пит. Румпелът седеше на мястото си, сякаш чакаше нов кормчия. Единствените предмети, които Пит забеляза, бяха набор мегафони и един висок стол, лежащ обърнат в покрития с пясък ъгъл. Той се поколеба за момент дали да слезе към оръдейната палуба, въздъхна дълбоко и се спусна надолу в тъмнината. Кракът му моментално докосна дървената палуба и Пит се завъртя в кръг, осветявайки с фенерчето всеки неин ъгъл. Голямото стофутово оръдие „Блейкли“ и другите две деветцолови седяха полузаринати от пясъка, който беше проникнал в откритите им части. Пит можеше само да се възхищава на силата на мъжете, които бяха боравили с тези оръдия.

Атмосферата в оръжейната палуба беше задушна, но изненадващо хладна. Освен оръжията нямаше нищо друго. Никакви обгаряния по дъските или дупки по тях, следи от гилзи, разпилени патрони — по пода нямаше нищо, сякаш беше почистен след ремонт в док. Пит се обърна, когато Пърлмутър слизаше бавно по стълбата, следван от Джордино.

— Колко странно — каза Пърлмутър, оглеждайки се наоколо. — Ако очите ми не ме лъжат, тази палуба е подредена като мавзолей.

Пит се засмя.

— Очите ти са наред.

— Ти мислиш, че екипажът трябва да е оставил тук следи? — обади се Джордино.

— Хората на тази палуба и техните оръдия са стреляли срещу половината от Съюзния флот — обясняваше Пърлмутър. — Много от тях са умрели тук и не е възможно да не са оставили и следа от своето съществуване.

— Кити Манок споменава, че е видяла тела — припомни му Джордино.

— Те трябва да са по-надолу — каза Пит. Той насочи лъча на фенерчето надолу към трюма на кораба. — Предлагам да започнем с каютите на екипажа, след това да минем през машинното отделение, оттам към кърмата и каютите на офицерите.

Джордино кимна.

— Звучи добре.

Те се спуснаха в трюма, водени от любопитство към неизвестното. Знаейки, че корабът е участвал в Гражданската война и че тук ще намерят останки от неговия екипаж, любопитството им се възбуждаше повече.

Бавно се придвижваха през каютите на екипажа, докато стигнаха до една каюта, където внезапно спряха. Тя беше гроб на мъртъвци. Имаше повече от 50 трупа, замръзнали в крайна поза, както ги е сполетяла смъртта. Много от тях бяха умрели, докато са лежали в койките. Вероятно недостигът на вода ги е карал да използват мътния поток на реката, съдейки по издутите стомаси на техните мумифицирани тела, както вероятно са били измъчвани и от липса на храна. Голяма част от облеклото им беше разкъсано. Нямаше и следа от обувки, както и от лични вещи.

— Личните им вещи, както и всичко останало, вероятно са били взети — каза Джордино.

— От туареги — заключи Пърлмутър. — Бийчър говори за пустинни бандити, както той ги нарича, които са атакували кораба.

— Те трябва да са желаели смъртта си, за да атакуват брониран кораб с лъкове и стрели — каза Джордино.

— Търсели са злато. Бийчър казва, че капитанът е използвал злато от конфедералното съкровище, за да купува храна от скитниците в пустинята. Веднъж разчуло се, туарегите вероятно са направили няколко опита за нападение срещу кораба, преди екипажът да намери смъртта си от липсата на храна и вода. След това туарегите са изчакали, докато екипажът загине от тиф и малария. Когато е изчезнала всякаква заплаха за туарегите те просто са се качили на борда и са взели всичко, което са могли да носят. След години, след като не е останало нищо повече за вземане, ние намираме труповете и оръдията.