Клайв Къслър - Сахара

— Интересно ни е да научим как жена, която е починала преди 65 години, може да има нещо общо с нашата история.

— Намерих дневника на Кити при останките от самолета — отговори бавно Пит. — Тя описва откриването на кораб, преди да умре. Един броненосец, заровен в пустинята.

— Боже мили! — изрече Пърлмутър, когато надничаше през прозорчето на хеликоптера към блесналата на слънцето мъртва земя под него. — И вие сте преминали през нея?

— В действителност ние прекосихме тази част на пустинята с нашата импровизирана сухоземна ветроходна яхта — отвърна Пит. — Сега ние летим откъм обратната страна на нашия маршрут.

Пърлмутър беше пристигнал в град Алжир с военен самолет и след това се прехвърли на пътнически лайнер до малкия град в пустинята Адрар в Южен Алжир. Там Пит и Джордино го посрещнаха малко след полунощ и го качиха на един хеликоптер, който бяха взели от френския персонал в завода.

След като заредиха с гориво, те поеха на юг по маршрута на сухоземната яхта, която лежеше изоставена там някъде долу, откъдето ги беше взел шофьорът арабин. Кацнаха, взеха старото крило, кабелите и колесниците, спасили техния живот и ги качиха в хеликоптера. После се издигнаха и под контрола на Пит поеха курс към клисурата, където откриха изгубения самолет на Кити Манок.

По време на полета Пърлмутър четеше копие от дневника на Кити, което Пит беше направил.

— Каква храбра жена! — каза той с възхищение. — Само с две глътки вода, счупен глезен и зле ударено коляно тя е преминала почти 16 километра при невероятно тежки условия.

— И то само в едната посока — прекъсна го Пит. — След като се натъква на кораба в пустинята, тя се връща обратно до своя самолет.

— Да, ето го — каза Пърлмутър, четейки на глас.

Сряда, 14 октомври. Изключително горещо. Става непоносимо. До следващата клисура, която накрая завършва с широко сухо речно корито, изчислих около десет мили от самолета. Трудно се спи, защото нощите са много студени. Този следобед открих странно изглеждащ кораб, заринат наполовина в пустинята. Помислих, че халюцинирам. Но след като докоснах желязната му броня, установих, че е реалност. Влязох, като се промъкнах през един отвор близо до ръждясало оръдие, и прекарах нощта. Най-после подслон.

Четвъртък, 15 октомври. Огледах вътрешността на кораба. Твърде тъмно е, за да се види много. Намерих няколко останки от бившия екипаж. Много добре запазени. Трябва да са умрели много отдавна, съдейки по вида на техните униформи. Един самолет прелетя над мен, но не забеляза кораба. Не успях да изляза навън навреме, за да подам сигнал. Той пътуваше в посоката, където катастрофирах. Аз никога не ще бъда открита тук и реших да се върна при моя самолет в случай, че той бъде забелязан. Сега знам, че направих грешка, като се опитах да тръгна пешком. Ако тези, които ме търсят, открият моя самолет, те никога не биха намерили следите ми. Вятърът навява пясък върху тях и ги заличава. Пустинята има свой собствен закон и аз не мога да му се противопоставя.

Пърлмутър спря и погледна нагоре.

— Това обяснява защо сте намерили дневника и нейните лични вещи на мястото на катастрофата. Тя се е върнала с надеждата, че търсещите я самолети ще я открият.

— Какви са нейните последни думи? — попита Джордино.

Пърлмутър обърна страницата и продължи да чете.

Неделя 18 октомври. Върнах се до самолета, но не открих никакви признаци от спасителна мисия. Много добре съм подготвена за всичко. Ако бъда открита, след като си отида, моля да ми простите скръбта, която причинявам. Целувка на мама и татко. Кажете им, че се опитвам да умра достойно. Не мога да пиша повече, съзнанието ми отказва да контролира ръката.

Когато Пърлмутър свърши, всеки от тях потъна за миг в тъга и меланхолия. Те всички бяха възхитени от епичната борба на Кити да оцелее. Твърди момчета докрай, те се бореха да потиснат сълзите си.

— Тя вероятно превъзхожда много мъже с куража си! — отбеляза Пит.

Пърлмутър кимна.

— Благодарение на нейната издръжливост още една голяма мистерия може да бъде разгадана.

— Тя ни дава и точна следа — уточни Пит. — Всички ние трябва да я следваме на юг към клисурата, докато стигнем старото речно корито и започнем оттам нашето търсене на броненосеца.

Два часа по-късно австралийският екип, изпратен за връщането на останките от самолета и мумифицирането на тялото на Кити Манок, спря своята работа и погледна към един хеликоптер, който се появи, кръжейки над клисурата. От опашката на хеликоптера се забелязваше липсващото крило от самолета на Кити. Австралийците избухнаха в смях, когато го познаха.