Клайв Къслър - Сахара

Той взе бутилката вода, подадена му от Джордино, и изпразни съдържанието й за секунда. Без да чака, Джордино му подаде втора.

Пит се възхити от умението на Масар да владее нервите си. Човекът се държеше, сякаш имаше пълен контрол над положението.

Масар изпи и втората бутилка и потърси с поглед из кабинета си своя личен секретар.

— Къде е Верен?

— Мъртъв — отвърна Пит кратко.

За пръв път Масар изглеждаше истински изненадан.

— Вие сте го убили?

Пит отвърна с безразличие:

— Опита се да събори Джордино. Глупаво е да се посяга на човек, който носи оръжие.

— Той ли направи това? — попита Масар предпазливо.

— Мога да ви покажа тялото, ако желаете.

— Не и това на Верен. Той беше говедо.

Пит и Джордино се спогледаха. Верен беше вече започнал да работи под надзора на един пазач в един кабинет два етажа по-надолу.

— Имам предложение за вас — каза Пит.

— Каква сделка е възможно да правите с мен? — изръмжа Масар.

— Предложението ми е искрено. Ако вие обещаете да се откажете от нечестните си методи на работа, ще ви разреша да се качите на хеликоптера си и да напуснете Мали.

— Това някаква шега ли е?

— Въобще не е. Реших, че колкото по-бързо изчезнете, толкова по-добре.

— Не го казвате сериозно! — каза Брюнон. — Човекът е опасен звяр. Той ще ни нападне при първа възможност.

— Да. Скорпионът. Нали така ви наричат, Масар?

Французинът не отговори, но се почувства неловко.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита Джордино.

— Няма нужда да се аргументирам — каза рязко Пит. — Искам тази твар да изчезне оттук, и то веднага. Капитан Брюнон, придружете Масар до неговия хеликоптер и се убедете, че е излетял с него.

Масар се изправи на крака. Изгорялото му тяло го болеше и той пристъпи напред с мъка. Въпреки болката се засмя. Съзнанието му отново работеше.

— Ще ми трябват няколко часа да си опаковам личните вещи и архивите.

— Имате точно две минути, за да изчезнете оттук.

Масар изруга горчиво и цинично:

— Не постъпвайте така! Не мога да тръгна без дрехите си. Боже мой, човече, прояви малко милост!

— Какво знаете за милостта! — каза развълнувано Пит. — Капитан Брюнон, изхвърлете този кучи син оттук, преди да съм го убил.

Брюнон не трябваше да нарежда на двамата си пазачи. Той просто им кимна и те набутаха Масар в асансьора. Тримата мъже в кабинета не си размениха нито дума, тъй като стояха до прозореца и наблюдаваха как унизения магнат се качва в хеликоптера си. Вратата се затвори и хеликоптерът се издигна в горещия въздух. След няколко минути той изчезна на север в пустинята.

— Той пое на североизток — забеляза Джордино.

— Предполагам, в Либия — каза Брюнон. — И след това — тайно изгнание, докато не са му открили следите.

— Няма да се добере до крайната си цел — каза Пит, прозявайки се.

— Трябваше да го убиете — каза разочаровано Брюнон.

— Няма нужда да се тревожите. Той няма да живее повече от седмица.

— Как може да твърдите това? — попита учуден Брюнон. — Вие му дадохте свободата. Защо? Този човек е устойчив като котка. Няма да умре от слънчево изгаряне.

— Не, но той ще умре — кимна Пит към Джордино. — Затвори ли ги, както ти казах?

Джордино се усмихна.

— Запечатани са като отлежало вино.

Брюнон погледна сконфузено.

— За какво говорите?

— Масар ще умре, както върви — обясни Пит, — когато ожаднее.

— Когато е жаден? Не мога да разбера.

— Ал изпразни бутилките минерална вода и ги напълни с вода, замърсена от химикалите, изтичащи от неговия завод.

— Това се нарича поетично правосъдие. — Джордино държеше празните бутилки. — Сложих му почти три литра.

— Когато водата достигне вътрешните му органи, мозъкът му ще блокира и той ще полудее. — Тонът на Пит беше леденостуден.

— Няма ли никаква надежда за него? — попита Брюнон.

Пит поклати глава.

— Ив Масар ще умре, вързан към леглото, молейки да го избавят от мъките. Бих желал жертвите му да бъдат там, за да го видят.

10 юни 1996 година

Вашингтон, окръг Колумбия

Две седмици след обсадата на форт Фуро адмирал Сандекър седеше в заседателната зала на главната квартира на НЮМА във Вашингтон, по средата на дълга маса. Доктор Чапман, Хирам Йегър и Руди Гън седяха редом с него, загледани в един широк екран, вграден в стената.

Адмиралът се взираше нетърпеливо в черния екран.

— Кога ще се появят?

Йегър държеше телефона на ухото си, докато наблюдаваше монитора.