Клайв Къслър - Сахара

— Не се позовавайте на вашите връзки с високопоставени лица във френското правителство. Престъпленията ви ще станат публично достояние и никой няма да иска да чуе за вас. Следва углавно дело и край — към Дяволския остров или там, където французите изпращат днес криминалните си престъпници.

Верен се хвана за облегалката на креслото на Масар.

— Г-н Масар никога няма да допусне дело или да го пратят в затвора. Той е твърде могъщ. Прекалено много световни лидери се нуждаят от него.

— От джоба му, искате да кажете — забеляза Джордино, пристъпвайки към бара, за да вземе бутилка минерална вода.

— Аз съм недосегаем за дълго и оставам в Мали. Най-лесно ми е да продължа да управлявам „Масар Ентърпрайсиз“ оттук.

— Страхувам се, че няма да е възможно — каза Пит, притискайки жертвата. — Особено след заслужената смърт на генерал Казим.

Масар се загледа в Пит, устата му увисна.

— Казим мъртъв?

— Заедно със своя щаб и половината си армия.

Тогава Масар се обърна към Брюнон.

— А вие, капитане? Вие и вашата лична охрана оставате ли с мен?

Брюнон поклати бавно глава.

— Не, г-не, в светлината на последните събития аз реших да приема по-привлекателното предложение на г-н Пит.

Масар въздъхна дълбоко.

— Защо толкова настоявате да имате контрол върху завода? — попита той Пит.

— За да го преустроя и да се опитам да поправя екологичните вреди, които сте нанесли.

— Малийците никога няма да разрешат на външен човек да поеме контрола.

— О, аз мисля, че правителството ще се съгласи, ако неговата страна получи цялата печалба от работата. Тъй като Мали е една от най-бедните страни в света, няма начин да откаже.

— Вие искате да превърнете най-модерния в света завод за преработка на ядрени отпадъци в свърталище на варвари, които ще го изравнят със земята? Ще загубите всичко!

— Да не мислите, че ще се подхлъзна във вашето блато с внушения? Съжалявам, Масар, някои от нас не се ръководят само от лакомия.

— Вие сте идиот, Пит — каза Масар, ставайки от бюрото си.

— Седнете. Вие не сте чули най-добрата част от нашата сделка.

— Какво още може да искате, освен контрола на форт Фуро?

— В бъдеще да се скриете на Великденските острови.

— За какво говорите? — попита ядосано Масар.

— Милионите, може би милиардите ликвиден капитал, който сте натрупали през годините от вашите тъмни и безчестни манипулации в бизнеса. Очевидна истина е, че не вярвате на финансовите институции или не се съобразявате с обикновената практика на инвестиции, дори вашите пари да изтекат в Гранд Каньон или в Чанъл Айлъндс. Бихте могли да се пенсионирате много отдавна и да се радвате на охолен живот, като инвестирате в картини, стари автомобили или вили в Италия. Или още по-добре, ако станете филантроп и инвестирате в благотворителни цели. Но лакомията ражда лакомия. Вие не можете да се разделите с вашите печалби. Няма значение колко трупате. То никога не е достатъчно. Вие сте твърде болен, за да живеете като нормален човек. Това, което няма да запазите в „Масар Ентърпрайсиз“, ще скриете някъде на тихоокеанските острови — Таити, Муроа или Бора. Допускам, че в едни от най-малко населените острови във веригата. Близо ли съм до истината, Масар?

Той не отговори, за да не се издаде колко близо беше Пит до истината.

— Това е сделка — продължи Пит. — В замяна на това, че ни предоставяте контрола върху завода и ни кажете къде криете вашите нелегално натрупани печалби, аз ще ви разреша да се качите на борда на вашия хеликоптер заедно с вашата маша Верен и да заминете където пожелаете.

— Вие сте идиот! — каза язвително Верен. — Вие нямате нито власт, нито сила, за да изнудите г-н Масар.

Незабелязано от другите Джордино стоеше зад бара и говореше тихо по малък радиопредавател. Разпределението на времето беше почти перфектно. Само след няколко секунди хеликоптерът „Ийгъл“ застана от външната страна на прозореца на кабинета, висейки във въздуха, готов всеки момент да превърне кабинета на Масар на пух и прах.

Пит кимна към висящия хеликоптер.

— Власт не, но сила да!

Масар се засмя. Той не беше човек, който можеше да бъде победен без борба. Изглежда, не изпитваше никакъв страх. Облегна се на бюрото си и каза:

— Вземете завода, както пожелахте. Без деспотична подкрепа, като тази на генерал Казим, глупавото правителство ще разруши всичко и ще превърне завода в запустяло бунище, както става с всяка друга западна технология, построена в тази забравена от бога пустош. Аз имам други заводи и други компании, с които ще заместя този завод.