Клайв Къслър - Сахара

— Тъй като нямате повече работа тук, ще ви помоля за нещо.

— И това е?

— Услуга.

— Какво точно трябва да направя за вас?

Пит се засмя и погледна Харгроув, който беше с половин глава по-нисък от него.

— Един от вашите „Апахи“, полковник. Искам да го заема с няколко от вашите мъже за няколко часа.

След като съобщи на високопоставените власти на Мали лъжата, че Казим е негов заложник, Харгроув беше спокоен, че няма да последва никакво военно действие срещу него, докато евакуира своята част. Освободен от съмненията и съпътстващото го напрежение, той можеше да бъде сигурен за крайния етап на своята освободителна мисия. Полковникът също така съвсем се развесели, когато кукленият президент на Мали го помоли да екзекутира генерал Казим.

Но Харгроув нямаше представа как ще осигури един персонален хеликоптер „Сикорски Н-76 Ийгъл“, екипаж и още шест от своите рейнджъри, без да преодолее бариерата на обиграните бюрократи. Единственото, което можеше да направи по молба на Пит, беше да изпрати официално запитване до Специалното оперативно командване във Флорида чрез комуникационната система на Казим, сигурен, че началниците му ще се изсмеят.

Той онемя, когато отговорът пристигна почти незабавно. Не само че молбата беше уважена, но беше одобрена с президентска заповед.

Харгроув каза язвително на Пит:

— Трябва да имате високопоставени приятели.

— Аз не съм безгрижен турист — отвърна Пит, като едва сдържаше задоволството в гласа си. — На вас не ви е казано, но има далеч по-важна задача за изпълняване, отколкото нелегалната спасителна операция.

— Вероятно е така! — въздъхна Харгроув. — За колко време искате моите хора и „Чопъра“?

— За два часа.

— И след това?

— Ако всичко е съгласно плана ми, ще ви го върна заедно с вашите хора и екипажа.

— А вие и Джордино?

— Ще поостанем.

— Няма да ви питам защо — каза полковникът, клатейки глава. — Цялата тази операция е пълна загадка за мен.

— Чували ли сте за военна операция, която не се е състояла? — каза Пит сериозно. — Това, което направихте днес, има голям ефект, който трудно може да си представите.

Харгроув повдигна въпросително вежди.

— Да си призная, едва ли разбирам за какво говорите.

— За използването на един почтен метод на разкриване на държавна тайна — каза бавно Пит. — Ще прочетете за това в утрешните вестници.

След двадесеткилометрово летене до едно изоставено селище, откъдето взеха проби замърсена вода от един кладенец, Пит каза на пилота на хеликоптера да лети към завода за преработка на радиоактивни отпадъци във форт Фуро.

— Нека охраната види добре вашето въоръжение — каза Пит на пилота. — Но се пазете да не стрелят от земята.

— Служебният хеликоптер на Масар е на пътечката за кацане с въртящо се витло — забеляза Джордино. — Трябва да се готви за отпътуване.

— Масар може да не е получил съобщение за крайния резултат от битката — каза Пит, — но той е достатъчно прозорлив, за да разбере, че нещо не е наред.

— Кофти, ще трябва да си анулира полета! — подхвърли шеговито Джордино.

— Няма признаци за стрелба от земята — съобщи пилотът на Пит.

— Добре, да кацнем на пътечката за приземяване, нали? — попита един добре сложен сержант.

— Сега, когато охраната е здравата впечатлена, Ал и аз можем да се спуснем оттук. Задръжте машината над местността около двадесет минути, за да не му се прииска на някой глупак да се съпротивлява. И попречете на този хеликоптер на земята, ако се опита да излети. След това, като ви подам сигнал, се върнете при отряда на Харгроув.

— Цяла делегация е организирала посрещането ви! — каза пилотът сочейки пътечката за приземяване.

— Ай, ай! — възкликна Джордино, мижейки на яркото слънце. — Прилича на нашия стар приятел, капитан Брюнон.

— И неговата шайка разбойници — допълни Пит. Той потупа пилота по рамото. — Дръжте ги на мушката, докато ви махнем с ръка.

Пилотът застана на половин метър от земята, държейки охраната на прицел. Джордино скочи леко на бетонната пътечка и след това помогна на Пит да стъпи на земята заради ранения му крак. Те тръгнаха към Брюнон, който настръхна, когато ги позна, и замръзна от учудване.

— Не очаквах да видя вас двамата отново! — каза Брюнон.

— Обзалагам се, че е така! — измърмори заядливо Джордино.

Пит се взираше упорито в Брюнон и прочете нещо в очите му, което Джордино пропусна — някакъв израз на облекчение въпреки гнева или страха.