Клайв Къслър - Сахара

Джордино отиде до Пит, който стоеше подпрян на едната си страна, и го прегърна.

— Мисля, че този път, стари приятелю, няма да имат нужда от теб.

Пит се опита да се усмихне въпреки умората и парещата болка от забития куршум в бедрото му.

— Само дяволът и аз не можем да се съобразим с времето.

— Съжалявам, че не можах да ускоря шоуто с два часа по-рано — пошегува се Джордино.

— Никой не ви очакваше с влак.

— Харгроув не можеше да рискува да лети през деня със своите „Чопъри“, за да не го засече радарният екран на Казим.

Пит погледна нагоре и видя един „Апах“, който кръжеше над форта.

— Вие направихте всичко без засечка — каза той. — Това е важното.

Джордино погледна предпазливо Пит в очите.

— Ева?

— Жива е, но лошо ранена. Благодаря на теб и на твоя клаксон, защото щеше да е мъртва след две секунди.

— Щяха да я застрелят войниците на Казим? — попита Джордино с любопитство.

— Не, щях да я застрелям аз! — Преди Джордино да може да отговори, Пит посочи входа на арсенала. — Хайде, тя ще бъде щастлива да види лицето на Квазимодо.

Джордино потръпна при вида на ранените с техните окървавени превръзки, лежащи натъпкани на каменния под. Беше изненадан от разрушенията, причинени от падналите камъни от тавана. Но онова, което най-много го впечатли, беше невероятната тишина. Никой от ранените не издаваше звук, никой не молеше за помощ. Никой не се опитваше да разговаря. Децата плахо го погледнаха, сковани напълно след толкова часове на страх.

След това плахо един по един ранените започнаха да викат и аплодират, виждайки в Джордино един от спасителите на своя живот. Пит беше смутен от всичко това. Той никога не беше виждал Джордино като обект на толкова много поздравления от страна на мъжете и на толкова много прегръдки и целувки от страна на жените, сякаш бе дълго отсъствал любовник.

Джордино пристъпи към Ева и тя повдигна глава и се усмихна:

— Ал… О, Ал, знаех, че ще се върнеш!

Той клекна до нея, като внимаваше да не докосне нараненото й тяло, и я хвана за ръката.

— Ти не знаеш колко се радвам да видя теб и Дърк, че още дишате.

— Ние изкарахме почти едно парти — каза тя храбро. — Жалко е, че го изпусна.

— Бяха ме пратили за лед.

Ева погледна към другите измъчени около нея.

— Не може ли да се направи нещо за тях?

— Медиците от специалните сили са на път — обясни Пит. — Всички ще бъдат евакуирани колкото се може по-бързо.

След още няколко минути разговор се появиха високите, стройни рейнджъри и започнаха внимателно да изнасят децата и да помагат на майките им навън в очакване на транспортния хеликоптер, който щеше да кацне на парадния плац. Рейнджърите медици помагаха на медиците от ООН и заедно извършваха евакуацията на ранените. Джордино получи носилка и заедно с Пит от другия край нежно изнесоха Ева под яркото следобедно слънце.

— Никога не съм си и помисляла да кажа, че горещината на пустинята ми действа добре — промълви тя.

Двама рейнджъри застанаха до вратата на хеликоптера.

— Ще я поемем оттук — каза единият.

— Сложете я в първа класа — усмихна се Пит на мъжете. — Тя е много специална дама.

— Ева! — прогърмя един глас от вътрешността на хеликоптера.

Доктор Хопър седеше в една носилка, привързан през кръста, и с друга превръзка, която закриваше половината му лице.

— Нека се надяваме, че този полет ще ни отведе в желаната посока, за разлика от последния.

— Здравей, Док — каза Пит. — Радвам се, че заминаваш.

— Повалих четирима нападатели, преди да ме засегне ръчната граната.

— Феъруедър? — попита Пит, защото не виждаше британеца.

Хопър поклати тъжно глава.

— Той не се измъкна.

Пит и Джордино помогнаха на рейнджърите да завържат носилката на Ева до тази на Хопър. След това Пит оправи косата й с ръце.

— Оставям те в добрата компания на Док.

Тя погледна Пит, желаейки с цялото си сърце да я вземе в ръцете си.

— Няма ли да дойдеш?

— Не с този курс.

— Но ти имаш нужда от медицинска помощ! — протестира тя.

— Аз имам някои недовършени работи.

— Ти не можеш да останеш в Мали — прекъсна го тя, — и не трябва след всичко, което се случи.

— Ал и аз дойдохме в Западна Африка да свършим определена работа. Тя още не е завършена.

— Това край ли е за нас? — попита тя с треперещ глас.

— Не, нищо не е свършило.

— Кога ще те видя отново?

— Много скоро, ако всичко свърши добре! — каза той искрено.

Тя вдигна ръка, очите й се напълниха със сълзи. След това го целуна нежно по устата.