Клайв Къслър - Сахара

— Много си пребледнял. Ти си ранен.

Той се пошегува.

— Забравих да се отместя, когато една граната профуча край мен.

— Радвам се, че те виждам. Бях започнала да се чудя дали ще те видя отново.

— Надявам се, че ще имаш рокля и всичко останало за нашата дата — каза той, като пусна ръка около раменете й и нежно я помилва. Без да го забележи, той свали автомата от колана и постави дулото на сантиметри до нейното дясно слепоочие.

— Искам ресторант и всичко останало — смутено каза тя. — Чуваш ли?

— Какво?

— Не съм сигурна — прозвуча като изсвирване.

Пит помисли, че това е от успокоителните, които й бяха дали. Според него нямаше начин да се чуе странен шум от пукотевицата на огъня. Пръстът му стоеше на спусъка.

— Не чувам нищо — каза той.

— Не, не, чувам го отново.

Той се смути, тъй като тя отвори очи и се опита да стане. Наведе се да я целуне, държейки все още пръста си на спусъка на автомата. Ева се опита да надигне глава.

— Трябва да го чуваш.

— Довиждане, любима!

— Свирка на влак — каза тя възбудено. — Това е Ал. Той се е върнал.

Пит остави автомата и надигна глава към изхода на стълбището. Чу горе спорадична стрелба. Не свирка, а сигнал на дизелов локомотив!…

Джордино стоеше до машиниста и натискаше клаксона на дизеловия локомотив като полудял, докато влакът тракаше по релсите на път към мястото на сражението. Той се взираше непрекъснато към форта, който бе сега трудно разпознаваем след разрушенията и някак си по-широк, гледан от кабината на локомотива. Пълното опустошение и облаците черен дим, стигащи до небето, предизвикваха болка в сърцето му. По всичко изглеждаше, че спасителният отряд е твърде закъснял.

Харгроув наблюдаваше смаяно. Той не можеше да повярва, че някой може да оживее след такова разрушение. Почти всички парапети бяха съборени. Крепостните валове бяха отнесени. От предната стена, където беше главният портал, не беше останало нищо, освен малка грамада от камъни. Той беше учуден от броя на пръснатите наоколо трупове из територията на форта и четирите изгорели танка.

— Господи, но те са водили адска битка — измърмори Харгроув.

Джордино опря дулото на пистолета си в слепоочието на машиниста.

— Натисни спирачките и спри това нещо. Сега!

Машинистът — французин, подмамен от „Масар Ентърпрайсиз“ за двойна заплата да напусне работата си на супербързия влак между Париж и Лион, натисна спирачките и спря влака точно между форта и полевата главна квартира на Казим.

С безупречна точност бойците от специалното подразделение на Харгроув слязоха едновременно от двете страни на влака. Едната група се включи незабавно в атака срещу главната полева квартира на Мали, поставяйки Казим и неговия щаб в цайтнот. Другата група започна щурм срещу малийската армия в гръб. Прикритието и на двете групи беше осъществено веднага от хеликоптерите „Апах“, които за две минути се издигнаха във въздуха и заеха позиции за стрелба с техните ракети. Хеликоптерите бяха скрити в специалните вагони с брезентови покривала.

Изпаднал отново във внезапна паника, Казим стоеше и не проумяваше как американските специални части са се промъкнали през границата под носа на неговия радарен екран. Той се държеше за стомаха, изпаднал в шок от невъзможността да окаже съпротива.

Полковниците Манса и Чеик хванаха Казим от двете страни и го измъкнаха от палатката на щабквартирата. Заедно с него те влязоха в командирската кола, а капитан Батута седна зад кормилото. Исмаил Йерли, изгубил тяхната любов, се присламчи сам до седалката на Батута.

— Да се измъкваме оттук! — извика Манса на Батута, докато той и Чеик седнаха от двете страни на Казим на задната седалка. — В името на Аллаха, карай, преди да са ни убили!

Батута нямаше по-голямо желание да умира, отколкото своите началници. Като оставиха хората си да се бият в собствения им капан, офицерите нямаха задни мисли, че те ще напуснат бойното поле, за да спасят собствените си кожи. Уплашен извън нормалната логика, Батута форсира двигателя и включи колата на скорост. Тя забуксува в мекия пясък, без да помръдне. Панически Батута натискаше педала на газта. Двигателят изрева още веднъж, буксуването продължи, тъй като той действаше глупаво и некоординирано. Говорейки почти без глас, Казим изведнъж осъзна реалността и лицето му изразяваше ужас.

— Спасете ме! — викаше той. — Нареждам ви да ме спасите!

— Ти си глупак! — изкрещя Манса на Батута. — Намали газта или никога няма да излезем оттук!