Клайв Къслър - Сахара

Към два часа следобед малийците бяха прегрупирани и очакваха сигнал за атака. При един поглед отблизо към смутените и изплашени войници всеки добър командир би се отказал от атаката. Казим не беше достатъчно обичан военачалник, за да се умре за него. Но когато виждаха безизходицата пред себе си и полуразрушения форт, войниците започнаха бавно да сменят страха от смъртта с гняв. Този път те мълчаливо си обещаха, че защитниците на форт Фуро трябва да намерят своите гробове.

С невероятно безгрижие и безразличие към снайперните куршуми Пемброук-Смит седна на походното столче под жаркото слънце, наблюдавайки малийските формирования, подготвящи се за нападение.

— Сигурен съм, че ни обкръжиха — съобщи той на Левант и Пит.

Серия сигнални ракети бяха изстреляни в небето — явен сигнал за нападение. Сега нямаше хитри забежки с прикриващ огън, както при първоначалния щурм. Малийските сили настъпваха по равната земя в смъртоносен поход. Пустинята отекна от гласовете на близо 2000 гърла.

Пит се чувстваше като актьор върху сцената на въртящ се театър, обкръжен от враждебна публика.

— Не се покрива точно с представата ни за тактика — каза той, стоейки до Левант и Пемброук-Смит, докато наблюдаваше плътната колона. — Но може би правят само трик.

Пемброук-Смит кимна.

— Казим използва хората си като парен валяк.

— Късмет, господа — каза Левант с тъжна усмивка, — може би ще се срещнем всички в ада.

— Няма да бъде по-горещо от тук! — върна шегата Пит.

Полковникът погледна към Пемброук-Смит.

— Разположи нашите групи, така че да отблъснат единичен фронтален щурм. След това им кажи да стрелят по собствена преценка.

Пемброук-Смит се здрависа с Пит и продължи от човек на човек. Левант зае неговото място в началото на оцелелия парапет, тъй като Пит се върна към малкия форт, който сам си бе издигнал. Куршумите вече летяха по останките от стените на форта и рикошираха от строшените камъни. Предният фланг на атакуващата армия бе широк 75 метра. С подкрепленията тя наброяваше 1100 човека. Казим я хвърли срещу тази страна на форта, за която беше преценил, че е най-опасна според резултатите от предпоследната въздушна атака и унищожените танкове. Това бе северната стена с големия главен портал.

Хората от задните редици се успокояваха, че ще останат живи, докато влязат във форта, обаче тези отпред имаха по-различна представа. Никой от тях не очакваше, че ще прекоси отвореното пространство на смъртта и ще оцелее. Те знаеха, че няма да им бъде изказана благодарност от защитниците на форта или от техните собствени другари отзад.

Първият смут в нападателите започна да се усеща, тъй като няколко мъже във форта бяха открили огън. Малийците настъпваха в платна колона, като прегазваха телата на онези, които бяха паднали при първите изстрели. Нямаше спиране за тях този път. Те можеха да усетят кървавия мирис на победата.

Пит се целеше и стреляше на къси разстояния към настъпващата маса като в просъница. Цел и огън, цел и огън. След това зареждане и изпразване. Рутина. Това му изглеждаше безкрайно, макар че сигналът за атака беше дошъл само преди седем минути. Един минохвъргачен снаряд падна някъде зад него. Казим беше наредил бомбардировката да продължи, докато неговите водещи части влязат във форта. Пит усети, че шрапнелът мина над главата му, както и лекият полъх от преминаването. Малийците бяха съвсем близо.

Минохвъргачен снаряд след минохвъргачен снаряд падаха и предизвикваха огнени пламъци. След това пукотевицата затихна, тъй като части от първата колона бяха достигнали до разрушените камари камъни и преминаха през тях. Но тук те попаднаха под точния огън на защитниците. Тъй като нямаше къде да се крият и не можела да се върнат през грамадата от камъни, те станаха удобна мишена за хората на форта. Защитниците не пропускаха празна целта. Първата колона беше отблъсната на сто метра, втората достигна до сянката на форта. Всички се струпаха около северната стена. Войниците и техните офицери крещяха и падаха. Масираният огън не им помогна, но уцели някои от защитниците.

Нямаше съмнение, че те бяха много и така или иначе беше трудно отрядът на ООН да ги спре. Левант виждаше, че нещастието се доближава с всеки изминал момент.

— Отблъснете ги! — нареди той по радиото. — Отблъснете ги обратно от стената!

Това изглеждаше невъзможно, но потокът от куршуми, изстрелван от отряда на ООН, изведнъж се увеличи. Водещата колона на малийците бе шокирана и спря. Пит хвърляше като обезумял граната след граната. Експлозиите предизвикаха хаос във вражеските редици. Малийците започнаха да отстъпват. Те не можеха да си представят, че малцина хора могат да се бият с такова настървение и ожесточеност.