Клайв Къслър - Сахара

В съотношение петдесет към едно отрядът на ООН не можеше да се надява, че ще устои достатъчно дълго, за да дочака спасението си. Това напомняше за победения състезател, който нямаше шанса да избегне разочарованието. Пит изведнъж разбра как са се чувствали защитниците на Аламо. Той пръв забеляза идващата орда и накара хората на Левант да стрелят.

Началната първа атака на малийските сили за сигурност беше посрещната със смразяващ удар, който се отрази на тяхното предимство. Те се оказаха лесни мишени на земята, напълно лишени от покритие. Прегърбени зад отломките от камъни, бойците от отряда на ООН не бързаха да стрелят по мъртва цел. Като покосени плевели нападателите падаха, преди да узнаят какво ги е поразило. Само за двадесет минути повече от двеста седемдесет и пет паднаха убити и ранени около периметъра на форта.

Втората атака се препъна в телата на първите, разколеба се от разбитите си редици и отстъпи. Никой, дори техните офицери, не очаква такава твърда и мъжествена съпротива. Набързо планираната атака на Казим се превърна в хаос. Неговите сили изпаднаха в паника, много от задните редици стреляха на сляпо към първите и се самоизбиваха взаимно.

Тъй като малийците отстъпваха панически, повечето от тях тичаха като подгонени животни, преди огънят да ги застигне отново, а някои по-смели се измъкваха бавно, като стреляха по всичко, което им изглеждаше защитник на форта. Тридесет от атакуващите опитаха да се скрият зад горящите танкове, но Пемброук-Смит очакваше това и направо ги порази с точна и прецизна стрелба.

Само един час след като щурмът беше започнал, трясъкът на оръжията затихна и безплодната пясъчна земя около форта се изпълни с писъците на ранените и умиращите. Бойците от отряда на ООН бяха смутени и объркани, виждайки, че малийците отказват всякакви грижи за своите хора. Те не знаеха, че Казим беше издал заповед ранените да се оставят на полето, докато сахарското слънце ги довърши.

От развалините на форта командосите излязоха от своите укрития и започнаха да правят равносметка на загубите. Пемброук-Смит докладва на Левант, че има един убит и трима ранени, двама от които сериозно.

— Трябва да кажа, че ги напердашихме добре.

— Те ще се върнат! — отвърна му Левант.

— Поне ги отблъснахме за малко.

— И аз мисля, че ще се върнат — каза Пит, предлагайки на полковника вода от своята манерка. — Ние разполагаме с четири човека по-малко, за да посрещнем следващата атака.

— Господин Пит е прав — съгласи се Левант. — Аз видях хеликоптерите, които прехвърлят два пъти повече хора.

— Колко време ще им е необходимо, за да започнат отново? — обърна се Пит към Левант.

Полковникът сложи ръката пред очите си и погледна към слънцето.

— Мисля, че през най-горещата част на деня. Неговите хора са по-добре аклиматизирани към горещината, отколкото ние. Казим ще ни остави да се попечем няколко часа, преди да ни нападне.

— Те са разярени сега — каза Пит. — Следващият път нищо няма да ги спре.

— Нищо — каза уморено Левант, — не считам, че нещо ще ги спре.

— Какво искате да кажете? — попита Джордино с яд. — Не желаете ли да влезете там и да ги измъкнете?

Полковник Гюс Харгроув не беше свикнал да го обвиняват, особено такъв заядлив цивилен, по-нисък от него с една глава. Командир на специален отряд, действащ с хеликоптери за оказване на помощ, Харгроув беше стопроцентов професионален войник, ръководил флотилии хеликоптери за щурмуване във Виетнам, Гренада, Панама и Ирак. Той беше стегнат и енергичен, респектираше с познанията и външния си вид. Беше свалил шлема си и сините му очи излъчваха твърдост. В края на устните му димеше пура, която вадеше от време на време, за да каже нещо.

— Изглежда, че не ме разбирате, г-н Джордано!

— Джордино.

— Както и да е — измърмори с безразличие Харгроув. — Съществува изтичане на информация, вероятно чрез Обединените нации. Малийците ни очакват да пресечем тяхното въздушно пространство. Половината от техните въздушни сили патрулират по границата, докато ние разговаряме. В случая вие не знаете, че хеликоптерът „Апах“ е огромна платформа за ракети, но не прилича на изтребител „Мираж“. Естествено, това се отнася за през деня. Без ескадрила от изтребители „Стелт“, които да летят като предпазно прикритие, ние не можем да влезем, докато не се стъмни. Само тогава сме в състояние да използваме предимството на ниския терен, за да избегнем техните радари. Изясни ли ви се картината?