Клайв Къслър - Сахара

— Весело шоу — радваше се иначе въздържаният Пемброук-Смит.

Пит и командосите сложиха следващия варел, без да проявяват нетърпение. Неочакваното разрушаване на два от танковете на Казим стопи временно предимството му. Левант беше много доволен от успеха на Пит, но ако само един танк оцелееше и стигнеше до форта, беше достатъчен, за да сломи съпротивата им.

Пит освободи механизма за четвъртия варел. Варелът излетя, но командирът на танка този път разбра за огненото шоу и нареди на водача да кара на зигзаг. Тази мярка помогна на танка да избегне варела и той падна на четири метра от него.

Варелът експлодира и засегна малко от задната част на танка, което не му попречи да продължи настъплението си към форта. Бойците, застанали зад грамадата от камъни, наблюдаваха малийците, които се движеха като армия мравки. Те бяха толкова много, че беше невъзможно да ги преброиш. Първите бяха само на няколко метра от зоната, очертана от Левант, но той не бързаше да дава нареждания за огън, изчаквайки Пит да постави своята пета горяща ракета върху съоръжението. Огнена вълна закри настъпващия танк и след това като по чудо той избухна. Цялата преднина, която те поддържаха, беше стопена. Пит лежеше на земята толкова изморен, че не можеше да стане. Шейсеттонният танк гореше и пушекът му се издигаше високо в небето. Всички очакваха Пит да стане. Това беше последният му изстрел и той беше успял. Ако беше пропуснал, много хора щяха да умрат, включително и той. Панически водачът на танка и неговият командир скочиха през люка, обхванати от пламъците. Атаката беше спряна. Войниците от отряда се радваха, че са избегнали най-лошото. Страховете им бяха елиминирани от изобретението на Пит. Те показаха, че са по-организирани и имат силна воля за живот. В стария форт този ден страхът беше победен.

— Приберете оръжията и спрете огъня! — нареди Левант. — Сега идва нашият ред да им покажем, че можем да устоим.

Само за минута Джордино успя да съзре дългата редица от четири влака, замръзнала върху релсите. Внезапна завеса от пясъчна буря се спусна пред хоризонта и намали видимостта от 20 километра на 50 метра. Вече нищо не се виждаше.

— Какво мислиш? — попита Стейнхолм, докато превключваше военното бъги на трета скорост, стараейки се да оползотвори последната капка бензин. — В Мавритания ли сме?

— И аз искам да зная — забеляза Джордино. — Изглежда, че Масар е спрял всички влизащи влакове, но не мога да кажа от коя страна на границата са.

— Какво показва навигационният компютър?

— Цифрите сочат, че сме оставили границата на десет километра зад гърба си.

— Тогава да се доберем до шосето и да опитаме шанса си.

Докато разговаряше, Стейнхолм прекара колата между две големи скали и стигна подножието на малък хълм. След това внезапно спря. Двамата мъже бяха чули някакъв шум едновременно. Той се различаваше от воя на вятъра. Не можеше да има грешка. С всяка измината секунда звукът ставаше по-ясен и идваше срещу тях.

Стейнхолм бързо изви волана, натисна педала на газта и обърна бъгито обратно. След това двигателят прекъсна и угасна. Изглежда беше свършил бензинът. Двамата мъже седяха безпомощно в колата, принудени да спрат.

— Струва ми се, че току-що се сдобихме с къща — пошегува се Джордино.

— Сигурно отсреща са ни засекли с техния радар и сега вървят право към нас — отбеляза Стейнхолм, като ядосано удряше с ръце по волана.

Бавно през кафявата завеса от пясък и прах подобно на чудовищно видение от чужда планета, се появи хеликоптер и кацна на два метра пред тях. Те видяха неговата тридесетмилиметрова картечница, два отсека с 2,75-цолови ракети и осем лазерно насочващи противотанкови ракети. Джордино и Стейнхолм се свиха в бъгито, очакващи най-лошото.

Не последва никакъв опит за стрелба. Един мъж изскочи от люка и слезе на земята. Беше облечен в боен полеви костюм за пустинята, на главата му имаше шлем с маска и очила. Той носеше автомат в ръцете си. Застана пред бъгито и се загледа в Джордино и Стейнхолм. След това свали маската и каза:

— По дяволите, откъде идвате, момчета?

След като свърши с изстрелването на варелите, Пит грабна два автомата от двамата зле ранени командоси и зае позиция до един боец от отряда, който се беше скрил зад камара камъни. Пит беше впечатлен от униформените номади от пустинята. Те бяха едри хора, които се предпазваха с невероятна ловкост, когато настъпваха към форта. Но веднъж приближили го, не се криеха и проявяваха храброст.