Клайв Къслър - Сахара

Той беше почти неузнаваем. Черен дим се издигаше от горящите джипове, почти всички сгради бяха напълно разрушени. Войниците на Левант бяха изтощени от жегата, кални, гладни и уморени до смърт. Но те бяха решени да окажат съпротива до последен дъх на малийците и да ги накарат да платят висока цена.

— Ще откривате огън по моя команда! — нареди Левант по радиото.

Планът на Казим за нападение беше изключително прост. Той разчиташе танковете да влязат през главния портал на северната стена, докато щурмовите отряди обкръжат форта. В битката трябваше да бъдат хвърлени всичките 1470 човека. Никой не беше оставен в резерва.

— Очаквам пълна победа от вас! — заяви Казим на своите офицери. — Убивайте всеки от отряда на ООН, който се опита да избяга.

— И никакви заложници? — попита изненадан полковник Чеик. — Мислите ли, че това е умно, генерале?

— Виждате ли някакъв проблем, стари приятелю?

— Когато международната общност открие, че сме екзекутирали целия отряд на Обединените нации, ще бъдат взети сериозни контрамерки срещу нас.

Казим поклати глава.

— Нямам никакво намерение да разрешавам на чужди нашественици, нарушили нашите граници, да останат ненаказани. Светът скоро ще научи, че народът на Мали не може да бъде третиран като пустинно куче.

— Съгласен съм с генерала — обади се Йерли. — Враговете на вашия народ трябва да бъдат унищожени.

Възбудата у Казим беше по-голяма, отколкото можеше да издържи. Той никога не беше водил битка досега. Неговото смазващо предимство и сила го правеха много невъздържан. Сега той се виждаше като велик военачалник срещу чуждестранни нашественици.

— Заповед за атака! — нареди той. — Това е исторически момент. Ние ще сломим врага!

Щурмовите отряди настъпваха през пустинята класически, като по учебник, готови да обезпечат прикриващ огън на предните редици. Първата вълна елитни части започна да стреля, след като приближи форта на 200 метра, без да срещне вражески огън. Пред тях вървяха танковете в стройна редица.

Пит реши, че е време да действа. С помощта на пет командоси той извади съоръжението си на открито и го нагласи хоризонтално към стената. Един перфориран варел с нафта беше поставен върху листовата пружина, а пет други стояха до съоръжението на Пит.

— Хайде, малката — мърмореше си той, — сега не е време да правиш номера, а трябва да покажеш какво можеш.

Малко преди да се стъмни, Левант беше напуснал форта, за да очертае периметъра на действие. Сега всички от отряда очакваха какво ще направи Пит. Ако танковете не можеха да бъдат спрени, малийските щурмови отряди щяха да влязат не след дълго. Пит подготви съоръжението и въжетата за освобождаване на пружината, както и индикатора за определяне на разстоянието. След това се изкачи на една от гредите и погледна към настъпващите танкове.

— С кой от тях ще се заемеш? — попита Левант.

Пит показа танка, който стоеше от ляво на редицата.

— Идеята ми е да започна с последния и да ги унищожавам подред.

— Така че предните танкове да не могат да разберат какво става отзад — заключи Левант. — Да се надяваме, че съоръжението ти работи.

Палещата жега на слънцето беше нагряла бронята на танковете. Командирите им и техните водачи напредваха с тях с отворени люкове и оръдията им стреляха към няколкото останали укрепления на форта.

Когато Пит успя да вземе на прицел водача на първия танк, той запали една факла и я постави върху перфорирания капак на варела. Нафтата пламна веднага. След това бързо изгаси факлата в пясъка, освободи примката на пружината, като придърпа въжето към себе си и горящият варел се понесе във въздуха. Той прелетя стената на форта като метеор и стигна над последния танк, падайки малко зад него. Чу се експлозия. Пит седеше зашеметен.

— Това нещо работи по-добре, отколкото си представях — промърмори той.

— Петдесет метра по-надолу и десет метра надясно — заключи Пемброук-Смит, сякаш коментираше футболен мач.

Докато хората на Левант поставяха другия варел върху пружината, Пит регулираше уреда за определяне на разстоянието. Новият варел излетя и падна на няколко метра пред задния танк, търколи се към него и след малко експлодира. Танкът внезапно бе обхванат от пламъци. Вече два танка бяха вън от строя. Оставаха още два. Без да губи време, Пит зареди съоръжението отново. Този път варелът падна право върху танка и експлозията го смачка.

— Работи, наистина работи — викаше радостно Пит, подготвяйки се за следващия изстрел.