Клайв Къслър - Сахара

— Мъже, жени и деца ще умрат, ако вие не стигнете във форт Фуро през следващите шест часа.

— Да прехвърля моите хора оттук и да бъдат забелязани от другата страна без необходимото прикритие, посред бял ден, това е лош съвет — отговори Харгроув любезно. — Ние опитваме да влезем в Мали от Мавритания сега, и моите четири „Чопъра“ навлязоха на 50 километра навътре от границата. Но кажете ми, какво добро бихме могли да сторим на вашите хора?

Притиснат до стената, Джордино замълча.

— Държах се грубо. Моите извинения, полковник. Не знаех истинското положение на нещата.

Харгроув омекна.

— Разбирам вашата загриженост, но ако сега дадем възможност на малийците да ни разкрият, страхувам се, че шансовете за спасяване на вашите хора стават безпредметни.

Джордино почувства как стомахът му се сви на топка. Обърна се настрани и се загледа към пустинята. Пясъчната буря беше отминала и той отново забеляза от разстояние влаковете, спрени върху релсите.

Джордино погледна Харгроув.

— Колко човека са под ваше командване?

— Без да броим екипажите на чопърите, аз разполагам с 80 човека.

Очите на Джордино се разтвориха широко.

— Осемдесет човека срещу половината малийски военни сили?

— Да! — каза усмихнат Харгроув. — Но ние разполагаме с достатъчно ударна мощ, за да унищожим половината Западна Африка.

— Да предположим, че можете да пресечете пустинята до форт Фуро, без да бъдете засечени.

— Винаги съм готов да обсъдя един добър план.

— Разрешено ли е на някой от пътуващите за форт Фуро влакове да тръгне?

Харгроув поклати глава.

— Аз изпратих командира на една от групите да разузнае ситуацията. Той докладва, че съставите на влаковете са инструктирани по радиото да спрат на малийско-мавританската граница. На машиниста на първия влак му е наредено да спре и да чака разрешение от ръководството на жп съставите в завода.

— С какъв състав разполага малийският граничен пункт?

— Десет души охрана. Може би дванадесет.

— Можете ли да ги отстраните, преди да са успели да вдигнат тревога?

Харгроув механично прехвърли поглед към товарните вагони на влака. Загледа се в петте специални товарни вагона с брезентови покривала, които предпазваха новите коли, предназначени за форт Фуро, и към зданието на малийския граничен пост, преди да подхвърли на Джордино:

— Може ли Джон Уейн да язди кон?

— Можем да бъдем там за два часа и половина, най-много три.

Харгроув извади пурата от устата си. Беше съгласен.

— Мисля, че мога да приема вашето предложение. Генерал Казим никога не би очаквал моето подразделение да влезе нелегално в негова територия с влака.

— Качете хората във вагоните с товарни контейнери. Вашите „Чопъри“ могат да пътуват в специалните товарни вагони с покривала. Погледнато обективно, преди Казим да успее да проникне зад фасадата, ние ще имаме добрия шанс да евакуираме хората на полковник Левант и цивилните и да ги върнем в Мавритания.

Харгроув възприе плана на Джордино, но имаше известни колебания.

— Да предположим, че един от пилотите на Казим забележи влак, нарушил инструкциите, и реши да го бомбардира върху релсите.

— Самият Казим не би посмял да унищожи влак на Ив Масар без абсолютно доказателство, че той е отвлечен.

Харгроув замълча. Преценката на плана му се виждаше задоволителна. Беше необходимо да се бърза. Той реши да постави кариерата си на карта.

— Добре — каза Харгроув, — нека завъртим лентата.

Затеб Казим не можеше да си намери място от раздразнение, че загуби толкова хора срещу пикливия Левант и неговия малък отряд в стария форт на Чуждестранния легион. Той псуваше и ругаеше своите офицери истерично — като дете, на което му бяха взели играчките. В беса си той удари шамари на двама от тях в лицето и заповяда да бъдат разстреляни при втори подобен случай. Неговият началник-щаб полковник Чеик едва отвлече вниманието му. Овладял се, Казим се разпореди останалите войски бързо да се реорганизират и да се подготвят за втори щурм.

Независимо от заповедите на Казим, полковник Манса отиде при войниците си, скара се и укори някои от офицерите за това, че голяма част от войниците се бяха разбягали при първата сериозно оказана им съпротива.

Въпреки че щеше да атакува форта от всички страни, Казим масира силите в колона. Това бе направено, с цел да не могат да се отклоняват войници извън строя. Генералът беше заповядал опашката на колоната да стреля по всеки войник пред тях, който се опита да се отклони от нея. Девизът на Казим бе: „Борба или смърт“.