Клайв Къслър - Сахара

Пит отблъсна с автомата си група от петима малийци, които паднаха пред него на земята. Те нямаше да бъдат погребани скоро, докато продължаваше тази безсмислена битка.

Лице в лице срещу стената от мъже, Пит изпразни пистолета си и след това го захвърли, преди да го ударят в тила и да падне на земята.

В същия момент рейнджърите на полковник Гюс Харгроув нахлуха във форта и откриха смъртоносен огън, който хвърли последните, нищо неподозиращи армейски части на Казим в пълно объркване. Съпротивата от страна на Пит и останалите изглеждаше сломена, когато смаяните малийци разбраха, че са нападнати в гръб. Всичката им храброст и решителност изчезна. По бойното поле не остана никой, но от форта не можеше да се избяга. Подчинявайки се безмълвно, войниците на генерал Казим започнаха да хвърлят оръжията си и да се предават с вдигнати на тила ръце.

Интензивният огън бързо стана спорадичен и накрая утихна напълно. Странна тишина се въдвори във форта, когато хората на Харгроув започнаха да обикалят малийците и да ги разоръжават. Изглежда, това беше зловещ и вълнуващ момент за внезапния край на битката.

— Боже господи! — извика един от войниците на Харгроув, гледайки невероятното количество трупове, пръснати наоколо. Същото беше и във форта — огромен килим от мъртви и ранени. Никой не беше виждал толкова много мъртви на едно място.

Пит с мъка надигна тялото си и стъпи на един крак. Всичко го болеше. Той скъса ръкава си, за да привърже раненото си бедро и спре кръвотечението. След това погледна към Пемброук-Смит, който стоеше притихнал, с посивяло лице, изпитващ силна болка от няколкото рани по тялото му.

— Вие изглеждате по-зле от последния път, когато се видяхме! — каза Пит.

Капитанът изгледа от горе до долу Пит и по навик изтърси праха от рамото си.

— И вие няма да влезете в хотел „Савоя“, защото изглеждате като скитник.

Като че ли възкръснал от гроба, полковник Левант изскочи от развалините и се насочи към Пит и Пемброук-Смит, използвайки саморъчно направена патерица. Шлемът му го нямаше и лявата му ръка висеше неподвижна. Кракът му кървеше през обувката, явно личеше, че глезенът му беше ранен. Никой не очакваше, че ще го види жив. Пит и капитанът се здрависаха с него.

— Щастлив съм да ви видя, полковник — каза Пемброук-Смит. — Мислех, че ви е затиснала стената.

— Дойдох навреме — кимна Левант към Пит и се засмя. — Виждам, че още сте с нас, г-н Пит.

— Черен гологан не се губи.

Лицето на Левант се оживи, когато забеляза няколко човека от своя отряд, идващи да го поздравят.

— Те ни поразредиха малко, както и ние тях — измърмори Пит.

Левант видя Харгроув и неговите хора, придружавани от Джордино и Стейнхолм. Той застана мирно и се обърна към Пемброук-Смит.

— Стройте хората, капитане!

Пемброук-Смит беше затруднен да направи това, но събра останките от отряда на ООН.

— Така, момчета! — Той се смути, като видя как една жена ефрейтор прикрепяше висок сержант. — И момичета! Застанете в редица.

Харгроув спря пред Левант и двамата полковници се поздравиха. Американецът се смути, като видя малкото хора, които се бяха били срещу толкова много. Останките от международния отряд за бързо реагиране стояха горди, изправени. Те изглеждаха като статуи и целите бяха покрити с прах. Очите им бяха подпухнали и зачервени, а лицата — измъчени. Всички мъже бяха брадясали. Униформите им бяха мръсни и разкъсани. Някои носеха превръзки, пропити с кръв, но сега стояха изправени и непобедими.

— Полковник Джейсън Харгроув — представи се той — от специалните сили на САЩ.

— Полковник Марсел Левант, отряд за бързо реагиране към ООН.

— Дълбоко съжалявам — каза Харгроув, — че не можахме да пристигнем по-рано.

Левант го прекъсна.

— Истинско чудо е, че все пак сте тук.

— Преувеличавате, полковник! — Харгроув хвърли поглед върху развалините. След това погледна отново Левант и строените бойци зад тях. По лицето му се изписа учудване. — Това ли сте всички?

— Да, това е всичко, което остана от моя отряд.

— А колко бяхте в началото?

— Четиридесет човека.

Харгроув отново поздрави Левант.

— Моите поздравления за славната защита! Никога не съм виждал подобно нещо.

— Имаме ранени в подземния арсенал на форта — информира Левант.

— Казано ми беше, че вие конвоирате също така жени и деца.

— Те са долу с моите ранени.

Харгроув рязко се обърна и извика на своите офицери:

— Доведете тук нашите медици и се погрижете за тези хора. Изнесете онези отдолу и ги евакуирайте на транспортните „Чопъри“ възможно най-бързо. Малийските въздушни сили могат да ни изненадат.