Клайв Къслър - Сахара

— Може би наполовина приключихме с нашата работа — каза хладнокръвно Джордино.

— Колкото до богатството ми, не си хабете труда. Каквото е мое, е мое. Вие сте прави за това, че ще бъда на някой остров в Тихия океан. Но вие и милиони други могат да го търсят хиляди години и никога да не го открият.

Пит се обърна към Брюнон.

— Остават още няколко часа от горещото следобедно време. Моля, запушете устата на г-н Масар и го съблечете. След това го вържете за ръцете и краката и го проснете на земята. Оставете го там.

Това подейства зле на Масар. Той не можеше да си представи, че ще се отнесат с него брутално — така, както той правеше с другите.

— Вие не можете да постъпите така с Ив Масар — каза той умолително. — За бога, вие не…

Думите му пресекнаха, тъй като Пит го хвана отзад за главата.

— Танто за кукуригу, приятел. Било, каквото било.

Масар не каза нито дума. Остана известно време там неподвижен, лицето му смени омразата със страх. Той гледаше Пит и разбра, че няма шега. Американецът действаше хладнокръвно и без емоции. Бавно той съблече дрехите му, докато го остави съвсем гол.

— Капитан Брюнон — каза Пит, — изпълнете дълга си.

— С удоволствие, г-не! — отвърна Брюнон с явна охота.

След като запушиха устата на Масар и го вързаха здраво за ръцете и краката, те го поставиха на земята извън административната сграда, под палещото слънце на Сахара.

Пит кимна на Джордино.

— Предай моите благодарности на хората в „Чопъра“ и им кажи да се връщат при полковник Харгроув.

След като получи съобщението, пилотът на хеликоптера се издигна и отлетя към мястото на бойното поле. Сега те бяха сами и разчитаха единствено на собствената си находчивост.

Джордино погледна надолу към Масар, и след това към Пит с любопитство.

— Защо му запуши устата? — попита той.

Пит се засмя.

— Ако ти се печеше на слънцето, колко би предложил на Брюнон и хората му да те освободят?

— Няколко милиона или повече — отговори Джордино, радвайки се на находчивостта на приятеля си. — Или още повече. Наистина ли вярваш, че той ще проговори?

Пит поклати глава.

— Не. Масар ще понесе мъките от изтезанието и по-скоро ще отиде в ада, но няма да разкрие къде държи богатството си.

— Но ако той не каже, кой ще го направи?

— Неговият най-близък приятел и послушник — каза Пит, сочейки Верен.

— По дяволите, не зная! — Гласът на Верен прозвуча отчаяно.

— О, мисля, че знаете. Може би не точното място, но вие можете да ни покажете пътя.

Мигането на очите и уплашеното му държание показваха достатъчно ясно, че Верен знае тайната.

— Няма да ви кажа нищо, дори и да знаех.

— Ал, докато аз се занимавам с кабинета на Масар и се поровя тук и там, защо не придружиш нашия приятел до някоя празна стая и го попритиснеш да ни направи скица на мястото, където Масар крие парите си?

— Звучи ми добре — каза Джордино. — Ще се поупражнявам във вадене на зъби без упойка.

Два часа по-късно, след като си беше взел душ и беше поотпочинал, Пит се почувства отново човек. Неприятната миризма от раните беше изчезнала. Той седеше зад бюрото на Масар в копринен халат, поне два размера по-малък от неговия. Беше го открил в банята, където имаше достатъчно дрехи, за да се открие магазин за мъжка конфекция. Той се беше заровил в папките на бюрото, изучавайки различните документи и архива, когато Джордино нахълта в стаята с пребледнелия от страх Верен пред себе си.

— Вие двамата поговорихте ли си добре? — попита Пит.

— Удивително е какъв добър събеседник може да бъде Верен в приятна компания! — потвърди Джордино.

Верен се оглеждаше наоколо с див, блуждаещ поглед, сякаш беше загубил всякакъв контакт с реалността. Той бавно въртеше главата си наляво-надясно, като че ли искаше да прогони мъглата пред себе си. Изглеждаше на границата на нервен припадък.

Пит изучаваше Верен с любопитство.

— Какво направи с него? — обърна се той към Джордино. — Не прилича на себе си.

— Както казах, ние имахме хубав разговор. През цялото време му описвах на живо как ще го накълцам милиметър по милиметър.

— Това ли е всичко?

— Той има богато въображение. Не ми се наложи да го докосна с ръка.

— Той описа ли ти островното скривалище на Масар?

— Ти правилно предположи, че островът ще бъде френски. Той е почти 5000 километра североизточно от Таити и 2000 югозападно от Мексико.

— Не знам френски остров в Тихия океан на такова разстояние от Мексико.