— През 1979 година Франция поема пряката администрация на един атол, наречен остров Клипертон, открит от английския пират Джон Клипертон през 1705 година. Според Верен територията на острова е само пет квадратни километра и най-високата му точка е 21 метра над морското равнище.
— Някакво население?
Джордино поклати глава.
— Не, освен ако не се броят няколкото диви прасета. Верен казва, че единствената останка от човешка дейност е една изоставена лятна къща от 18 век.
— Лятна къща? — произнесе бавно Пит. — Само изкусен и хитър пират като Масар може да измисли укриването на съкровище близо до лятна къща на ненаселен остров в средата на океана.
— Верен съжалява, че не знае точното място.
— Когато г-н Масар закотвяше яхтата си до острова — обади се Верен, — той винаги вземаше лодка до брега нощем, така че никой да не може да го проследи.
Пит погледна Джордино.
— Мислиш ли, че казва истината?
— Да, кълна се в бога — умоляваше Верен.
— Възможно е, той е роден талантлив разказвач — каза Джордино.
— Казвам истината! — Гласът на Верен прозвуча като плач на дете. — О, господи, не искам да ме мъчите, не издържам на болка.
Джордино погледна лукаво към Верен.
— Или може би той е истински надарен актьор?
Верен погледна безпомощно.
— Какво да направя, за да ми повярвате?
— Ще ме убедите, когато ми кажете всичко за вашия шеф. Дайте ми неговите записки, имената на неговите жертви, датите на всяка сделка от неговия мръсен бизнес. Опишете цялата организация на нелегалните сделки.
— Ако направя това, той ще ме убие — изхлипа Верен уплашено.
— Той няма да те докосне.
— Не вярвам! Вие не знаете каква власт притежава.
— Мисля, че имам представа.
— Масар не може да ти направи наполовина на това, което мога аз — каза решително Джордино.
Верен се свлече на стола, гледайки към Джордино, плувнал в пот, с широко разтворени от страх очи, в които проблясваше последната искрица надежда… Тези хора бяха свалили от неговия шеф цялото му величие и арогантност. Ако имаше шанс да спаси живота си, той знаеше, че трябва да избира.
— Ще направя каквото искате — промълви тихо Верен.
— Нека го чуя отново — настоя Пит.
— Пълната информация за „Масар Ентърпрайсиз“, която ще ви предоставя за разследване.
— Това включва и скритата информация за нелегалната дейност.
— Ще ви предоставя всичко, което е на хартия или е компютризирано.
Настъпи кратка тишина. Пит погледна през прозореца към Масар. Дори от това разстояние той забеляза как бялата му кожа беше станала червена. Стана от бюрото и сложи ръка на рамото на Джордино.
— Ал, това е твоя работа. Отделете всяко доказателство, което намерите.
Джордино сложи ръка на рамото на Верен.
— Двамата ще имаме приятно занимание.
— Открийте имената на хората, които Масар е пратил да работят в мината или са били убити. Това първо.
— Имаш някакво особено основание за това? — попита Джордино с любопитство.
— Когато сме готови да тръгнем за остров Клипертон и откритите доказателства са достатъчни, бих искал да създам организация по оползотворяването на скритото богатство на Масар. Ще се платят обезщетения на оцелелите семейства за убитите от Масар техни близки.
— Г-н Масар никога няма да допусне това! — измърмори Верен дрезгаво.
— Кажете го на нашия знаменит разбойник! — каза Пит. — Мисля, че той се пече във фурната достатъчно дълго.
Предната страна от тялото на Масар бе червена като рак. Той беше изпаднал в мъчителна агония, кожата му се беше изприщила. До следващата сутрин щеше да започне да се бели на големи ивици. Стоеше безпомощен и неподвижен между Брюнон и двама бездушни пазачи, устните му бяха опънати като на озъбено куче, зачервеното му лице беше изкривено от ярост и омраза.
— Вие не можете да постъпите по този начин с мен и да останете живи! — изсъска той. — Дори да ме убиете, аз имам изпитани методи за разплата.
— Група наемни убийци! — каза Пит с укор. — Колко предвидливо! След като се поопекохте на слънцето, трябва да сте уморен и жаден. Седнете, моля. Ал, подай на г-н Масар бутилка от неговата специална минерална вода.
Масар много бавно се настани в мекото кожено кресло. Лицето му внезапно се изкриви от болка. Най-после в удобна поза, той пое дълбоко въздух.
— Вие сте глупаци, ако мислите, че може да се измъкнете оттук. Казим има амбициозни офицери, които веднага ще заемат мястото му — хора, твърди и амбициозни като него. Те ще ви заловят преди изгрев-слънце.
Читать дальше