Клайв Къслър - Сахара

— Как възнамерявате да съхранявате отпадъците, след като ги складирате под земята?

— Критериите за безопасност, създадени от френските експерти, са много сигурни. Преди заравянето на отпадъците в хранилището контейнерите се заливат с бетон и след това се поставят в цилиндри от неръждаема стомана. Те се покриват с пласт от асфалт и чугунена опаковка. И накрая всичко това се огражда с бетонен обръч, преди контейнерът да бъде поставен в хранилището.

Чапман се засмя до ушите.

— Моите поздравления, Дърк. Ние заедно създадохме площадка за съхраняване на отпадъци от световна класа.

— И още някои интересни новини — каза Сандекър. — Нашето правителство и това на Монголия закриха заводите на Масар в пустините Моджейв и Гоби след внезапна инспекция на международен екип специалисти, които дадоха заключение, че не отговарят на стандартите за безопасност.

— Австралийската инсталация също е спряна — добави Чапман.

Пит се облегна и каза:

— Щастлив съм да чуя, че Масар не е повече в този бизнес.

— Говорейки за Скорпиона — каза Джордино, — искам да знам какво е неговото състояние.

— Той беше погребан в Триполи вчера — отговори Сандекър. — Агентите на ЦРУ докладваха, че малко преди да умре, е полудял и се опитал да нападне лекаря.

— Перфектен край — каза язвително Джордино.

— Между другото — каза Сандекър, — президентът ви изпраща своите най-горещи поздрави и благодарности. Говори се, че той ще издаде специална грамота за вашия подвиг.

Пит и Джордино се обърнаха един към друг и се спогледаха безразлично. Сандекър се опита да скъси дистанцията на екрана.

— Сигурно ще ви е интересно да узнаете, че от две седмици нашият Държавен департамент има много тесни контакти с новия малийски парламент. Заслуга за подобряването на отношенията имате вие с предоставянето на всички печалби от завода на новото правителство за подпомагане на социалните му програми.

— Изглежда, това е най-реалното нещо, което сме направили — каза Пит със задоволство.

— Някаква възможност за бунт от страна на армията съществува ли? — заинтересува се Гън.

— Без Казим, вътрешната съпротива от страна на неговите офицери спадна. Те паднаха на колене и се заклеха в безпрекословна вярност на лидерите на новото правителство.

— Измина почти месец, откакто някои от нас видяха грозните ви физиономии лично! — засмя се Сандекър. — Работата ви в Сахара свърши. Кога мога да ви очаквам във Вашингтон?

— Дори шумът и навалицата в столицата ще ни бъдат приятни след това ужасно място — обади се Джордино.

— Една седмица отпуск ще бъде нещо хубаво! — отговори Пит сериозно. — Аз трябва да изпратя нещо вкъщи и да се погрижа за някои лични работи. А след това имам един малък исторически проект, който искам да разследвам в пустинята.

— „Тексас“ ли?

— Откъде знаете?

— Ст. Джулиън Пърлмутър ми каза на ухо.

— Ще ви бъда благодарен за една услуга, адмирале.

Сандекър прояви акт на разбиране.

— Досещам се, че ти дължа малко свободно време.

— Моля, уредете Джулиън да отлети за Мали възможно най-бързо.

— Джулиън с неговите 180 килограма — каза Сандекър. — Никога няма да можеш да го качиш на камила.

— Много по-лесно е за него да върви по горещия пясък под палещото слънце — пошегува се Гън.

— Ако не греша — каза Пит, гледайки през монитора към тях, — всичко, от което се нуждая, за да накарам Джулиън да направи двадесет крачки в пустинята, е бутилка студено „Шардоне“.

— Преди да съм забравил — обади се Сандекър. — Австралийците са много зарадвани от откриването на Кити Манок и нейния самолет. Ти и Джордино сте национални герои според техните вестници.

— Имат ли планове за връщане на останките й?

— Един богат фермер от нейния роден град е съгласен да спонсорира операцията. Той планира да възстанови самолета и да го постави в музей в Мелбърн. Екипът ще бъде на мястото, което определите утре.

— А Кити?

— Когато се върне тялото й, ще бъде обявен национален празник. Бях уведомен от австралийския посланик, че са осигурени помощи от цялата страна за мемориал, който ще бъде издигнат на нейния гроб.

— Нашата страна също трябва да помогне, и по-специално Югът.

Изненадан, Сандекър попита:

— Каква е нашата връзка с нея?

— Тя ще ни отведе до „Тексас“ — отговори Пит.

Сандекър огледа въпросително хората от НЮМА, седнали около него. След това отново погледна изображението на Пит в монитора и каза: