Клайв Къслър - Сахара

Когато докладът на двамата железопътни инспектори се получи в разузнавателната квартира на Казим, предаден от форт Фуро, той бе веднага поднесен на майор Сид Ахмед Гоуан. Майорът беше офицер от разузнаването на Казим. Той не видя нищо ценно в него, за да съобщи на турския съветник Исмаил Йерли.

Гоуан не можа да направи връзка между изоставения форт и една изплъзнала се плячка 400 километра на север. Железопътните работници, които настояваха, че фортът е заключен отвътре, бяха сметнати за лъжливи информатори, които се опитват да се докарат на своите началници.

Тъй като времето минаваше и не бяха открити никакви следи от специалния отряд на ООН, майор Гоуан започна да гледа другояче на това съобщение. Той беше умен човек, млад и високоинтелигентен, единственият офицер от тайните служби на Казим, учил във Франция и завършил военната академия в Сен Сир. Започна да вижда някаква връзка в този доклад и реши да уведоми генерала и да накара Йерли да се почувства като аматьор в разузнаването. Но първоначално поиска да се убеди сам в предположенията си.

Майорът вдигна телефона и се обади на командващия малийските военновъздушни сили, като му нареди да разузнае дали територията южно от Тебеца има оставени следи от моторни превозни средства по пясъка. Като предпазна мярка посъветва заводът във форт Фуро да спре всички влизащи и излизащи влакове. Ако отрядът на ООН в действителност беше прекосил пустинята на юг, без да бъде забелязан, той можеше да се скрие само в стария форт на Чуждестранния легион, за да не бъде открит през деня. Гоуан правилно предполагаше, че отрядът е привършил горивото и вероятно ще чака тъмнината на нощта, преди да се опита да отвлече някой излизащ влак, който отива за Мавритания.

Всичко, от което се нуждаеше Гоуан, за да се потвърди предположението му, бяха видимите следи от превозни средства, водещи от Тебеца към железопътната линия. Уверен, че сега беше попаднал на точна следа, той се свърза с Казим и му обясни своя нов анализ на операцията по издирването.

Вътре във форта най-голямо напрежение създаваше времето до идване на нощта. Всеки броеше минутите до свечеряване. Всеки изминал час без признаци, че ще бъде атакуван, им изглеждаше като подарък. Но към четири часа следобед Левант узна нещо ужасно неприятно.

Той стоеше на рампата, наблюдавайки завода с бинокъла, когато Пемброук-Смит и Пит застанаха до него.

— Търсили сте ме, полковник? — каза Пит.

Левант отвърна, без да сваля бинокъла:

— Когато вие и г-н Джордино проникнахте в завода, успяхте ли да установите разписанието на минаващите влакове?

— Да. Влизащите и излизащите влакове се редуват. Три часа след влизането на единия, другият излиза.

Левант свали бинокъла и погледна към Пит.

— Тогава какво ще кажете за факта, че нито един влак не се е появил от четири часа и половина насам?

— Причините са различни. Може да има дерайлиране, повреда на оборудването и различни други, които да променят разписанието.

— Вярвате ли в това?

— Не напълно.

— Какво е най-вероятното ви предположение? — продължи Левант.

Пит погледна към празните релси, проснати пред стария форт.

— Ако се доверя на опита си през годините, трябва да кажа, че са по следите ни.

— Мислите, че влаковете са спрени, за да ни попречат да избягаме?

Пит кимна.

— Изглежда това е причината, тъй като Казим е установил по следите на нашите превозни средства, че сме тръгнали на юг към жп линия, и е решил, че нашата цел е да отвлечем влак.

— Малийците са по-умни, отколкото ги мислех — отбеляза Левант. — Сега сме в капан, без да имаме възможност да съобщим за създалото се положение на генерал Бок.

Пемброук-Смит се закашля.

— Мога ли да направя предложение, полковник? Бих искал сам да тръгна към границата, да пресрещна отряда на американците и да го доведа тук.

Левант погледна изпитателно към него.

— Мисия на самоубиец в най-добрия случай!

— Това може да се окаже единственият шанс за измъкване оттук. Като взема най-бързата машина, ще стигна до границата за шест часа.

— Вие сте оптимист, капитане! — коригира го Пит. — Аз съм пропътувал тази част на пустинята. Ако вие тръгнете с висока скорост, както възнамерявате, ще пропаднете на първия завой в клисурата и оттам в пясъчните дюни, откъдето няма излизане. Ще пътувате в най-добрия случай, ако имате късмет да се измъкнете от пясъците, до утре сутринта.

— Възнамерявам да пътувам по права линия, като шофирам по железопътната линия.