Клайв Къслър - Сахара

— Явно излагане на смърт. Патрулите на Казим ще бъдат навсякъде, преди да сте изминали 50 километра, ще ви открият, тъй като са блокирали по всяка вероятност линията.

— Забравихте ли, че горивото ни е почти свършило? — добави Левант. — Няма да стигне и за една трета от пътя.

— Ние ще прелеем от другите резервоари каквото е останало от горивото — каза Пемброук-Смит без следа от смущение.

— Ще се наложи да го пестите и пак може да не стигне — каза Пит.

Пемброук отсече:

— Ще пътувам без никакъв риск.

— Вие не можете да тръгнете сам! — каза Левант.

— Пътуването през пустинята нощем е рискована работа — предупреди Пит. — Вие имате нужда от още един шофьор за навигатор.

— Не настоявам да пътувам сам! — отговори Пемброук-Смит.

— Кого ще изберете? — попита Левант.

Смит погледна и се усмихна на високия мъж от НЮМА.

— Вероятно г-н Пит или неговия приятел Джордино, тъй като те вече имат солиден опит при оцеляване в пустинята.

— Един цивилен няма да ви е от особена полза, ако се наложи да се биете с патрулите на Казим! — възрази Левант.

— Аз планирам да олекотя джипа, като махна бронята и въоръжението. Ще натоварим резервни гуми, инструменти, вода за двадесет и четири часа, леко въоръжение.

Левант отхвърли налудничавия план на Пемброук-Смит внимателно и много тактично. Той кимна.

— Добре, капитане. Захващайте се с колата.

— Съгласен, полковник.

— Но между другото, има още нещо.

— Слушам ви.

— Съжалявам, че трябва да попреча на вашето начинание, но вие сте мой заместник и аз се нуждая от вашите услуги тук. Ще трябва да изпратите някой друг на вашето място. Аз предлагам лейтенант Стейнхолм. Доколкото си спомням, той е участвал в рали „Монте Карло“.

Пемброук не се опита да скрие разочарованието си. Искаше да каже нещо, но поздрави решението и побърза да отиде при другите, без да възрази.

Левант погледна към Пит.

— Вие трябва да изберете, г-н Пит. Аз нямам власт да ви наредя да заминете.

— Полковник — каза Пит с лека усмивка. — Аз преминах през цяла Сахара миналата седмица, бях на косъм от смъртта от жажда, от опасността да бъде застрелян, от глада и от хиляди други премеждия, които понесох. Това е последната спирка за сина на г-жа Пит. Аз ще хвана влака с вас и оставам тук. Ал Джордино ще тръгне с лейтенант Стейнхолм.

Левант се засмя.

— Вие сте измамник, г-н Пит, първокласен измамник. Вие разбирате, както и аз, че смъртта ще ни сполети тук със сигурност, но вие оставате. Така давате шанс на вашия приятел да се спаси вместо вас. Това е достойна постъпка, аз дълбоко ви уважавам за това.

— Достойните постъпки не са моят начин на действие. Но имам нещо, което съм започнал и трябва да го довърша.

Левант погледна към странната машина, която се довършваше под прикритието на една от стените.

— Имате предвид вашия катапулт?

— Точно така. Това е един вид лък с пружина.

— Вярвате ли, че ще свърши работа срещу бронираните коли?

— О, ще свърши работа! — каза Пит с уверен тон. — Само не зная колко добре.

Малко след залез-слънце набързо напълнените торби с пясък и другите укрепления бяха махнати от главния портал и масивните му врати се отвориха. Лейтенант Стейнхолм, красив, висок, рус австриец, седнал зад волана, получаваше последни инструкции от Пемброук-Смит.

Джордино стоеше до спряното бъги и спокойно се сбогуваше с Пит и Ева.

— Довиждане, голямо момче! — каза той на Пит, като се засмя. — Не е честно, че тръгвам без теб.

Пит потупа приятеля си по рамото.

— Внимавай със скритите дупки.

— Стейнхолм и аз ще ви донесем бира и пица до обяд.

Думите звучаха кухо. Никой от мъжете не се съмняваше и за секунда, че утре до обяд фортът и всеки от тях щеше да представлява само спомен.

— Ще държа лампата запалена на прозореца — каза Пит.

Ева целуна Джордино по бузата и му подаде малък найлонов пакет.

— Малко храна за из път.

— Благодаря! — обърна се настрани Джордино, така че да не забележат насълзените му очи, и се качи в бъгито. Усмивката му изчезна, лицето му стана тъжно.

— Дай газ! — каза той на Стейнхолм.

Лейтенантът кимна, включи на скорост и освободи педала на съединителя. Бъгито потегли напред, премина през отворения портал и потъна в оранжевото петно на западното небе, като задните му колела хвърляха облак прах.

Джордино се обърна и погледна назад. Пит стоеше от външната страна на вратата, прегърнал Ева през кръста. Вдигна ръка за сбогом. Джордино успя да види и ослепителната усмивка на Пит, преди облакът прах да скрие цялата гледка.