Клайв Къслър - Сахара

Идващите реактивни самолети се чуха, преди да бъде дадена тревога и да бъдат забелязани.

Пит се въртеше около своя пружинен лък, довършвайки нещо в последната минута. Пружините от джипа, монтирани вертикално в лабиринт дървени греди, бяха огънати почти на две от хидравличен повдигащ механизъм, поставен върху стар самоповдигач, намерен на железопътната линия. Закрепен на опънатите пружини, един полупразен варел дизелово гориво с перфориран горен капак лежеше върху вдлъбната дъска, сключваща остър ъгъл с хоризонта. След като помогнаха на Пит, хората на Левант се дръпнаха настрани, тъй като беше съмнително дали варелът с нафта ще прескочи стената или ще се пръсне вътре във форта и изгори всички, който се намира на парадния плац.

Левант коленичи зад парапета — гърбът му бе защитен от камарата чували с пясък. Загледа се в безоблачното небе. Той засече самолетите и ги наблюдаваше през бинокъла, когато започнаха да кръжат на не повече от 500 метра височина над пустинята и само на 3 километра южно от форта. Усети тяхното забележимо безпокойство от ракетите „земя-въздух“. Те изглеждаха уверени, че фортът не може да им окаже въздушна съпротива, но се бяха излъгали.

Както много военни лидери от Третия свят, които предпочитаха показността пред практичността, Казим бе закупил бързите бомбардировачи „Мираж“ от французите повече за шоу, отколкото за действителни бойни действия. Без да изпитва страх от по-слабите военни сили на съседните страни, Казим бе създал своите, за да внушават уважение към неговата личност и да вдъхват страх у бунтовниците.

Малийското нападение бе подкрепено от малка флотилия бойни хеликоптери, чието единствено предназначение бе да направлява разузнавателните патрули и да транспортира бойни отряди. Само бомбардировачите бяха способни да изпращат ракети, поразяващи бронята на танковете или укрепленията. Но за разлика от по-модерните бомби с лазерно насочване, малийските пилоти трябваше да поставят и насочват ръчно техните тактически ракети към целта, защото бяха остарели технически.

Левант се разпореди по микрофона, монтиран в неговия шлем.

— Капитан Пемброук-Смит, застанете до екипажа на „Вулкан“!

— Застанах до екипажа на „Маделин“ и съм готов за стрелба! — обади се Пемброук-Смит от оръдието, разположено на отсрещната платформа.

— „Маделин“?

— Екипажът е изобретил приспособление към оръдието, полковник и го нарекъл „Маделин“ — името на момичето, с което са били в компания в Алжир.

— Наблюдавай „Маделин“ да не ни погоди някой гаф!

— Разбрано, полковник.

— Оставете първия самолет да открие огън! — нареди Левант. — След това стреляйте в задната част и го свалете. Ако правилно разчетете времето, ще можете да се прицелите отново и да уцелите втория, преди да изстреля своите ракети.

— Чудесно, полковник.

В момента, когато Пемброук-Смит отговаряше, водещият „Мираж“ се откъсна от ятото, снижи на 75 метра височина, без да се опитва да се издигне обратно, за да избегне стрелба от земята.

Пилотът беше опитен водач. Той снижи още малко и изстреля своите ракети с известно закъснение.

Първата ракета премина над форта и експлодира нахалост в пясъка зад него. Втората се насочи срещу северния парапет и експлодира, откъсвайки 2-метрова ивица от горния край на стената.

Екипажът на „Вулкан“ взе на прицел нисколетящия самолет и точно когато прелиташе над форта, откри огън. Револверното шестбарабанно оръдие проби 20-милиметровата броня на летящия изтребител, преряза като с хирургически скалпел едното му крило и самолетът се завъртя безпомощно, докато се забие в земята.

Още преди първото попадение „Маделин“ се насочи на 180 градуса и откри огън. Нейното попадение прониза втория самолет челно и той се превърна в падащо огнено кълбо.

Следващият изтребител изстреля ракетите си твърде отдалеч и обхванат от паника, избяга. Левант гледаше с безразличие как двете ракети избухнаха на 200 метра пред форта. Останала без водач, ескадрилата прекъсна атаката си и започна да кръжи безцелно далече от форта.

— Хубави попадения! — поздрави Левант екипажа на „Вулкан“. — Сега те знаят, че можем да хапем, и ще изстрелват ракетите си от по-голямо разстояние и с по-малка точност.

— Останаха около 6000 снаряда — докладва Пемброук-Смит.

— Запази ги засега и нека хората се скрият. Ще ги оставим да пострелят за малко. Рано или късно някой ще стане по-непредпазлив и ще се приближи отново.