Клайв Къслър - Сахара

Двамата мъже се спогледаха и размениха по няколко думи на френски.

След това мурът попита:

— Сигурен ли си? Фортът винаги е отворен. Там държим инструменти и оборудване за ремонт на траверсите.

— Аз не лъжа, вижте сами.

Мурът слезе от дрезината и тръгна към форта. Върна се след няколко минути и каза нещо на белия мъж на френски.

— Момчето е право. Вратите на главния вход са заключени отвътре.

Лицето на френския инспектор стана сериозно.

— Ще трябва да продължим до завода и да докладваме.

Мурът кимна и се качи на дрезината. Той махна на Али.

— Не стой толкова близо до релсите, когато минава влакът, и дръж здраво камилата си.

Дрезината изчезна към завода за токсични отпадъци, оставяйки Али и неговата бяла камила да чакат стоически идването на влака.

Полковник Марсел Левант разбра, че не може да се предпази от момчето номад и инспекторите, които проверяваха железопътната линия. Тихо и безшумно те разположиха 12 автоматични картечници за евентуална изненада. Можеха много лесно да бъдат убити и вкарани във форта, но Левант не искаше да убива невинни цивилни, така че се въздържа.

— Какво мислиш? — попита Пемброук-Смит, след като дрезината се отправи към завода.

Левант изучаваше момчето и камилата му и целият беше в догадки. Те все още можеха да бъдат спокойни, докато чакаха преминаването на следващия влак.

— Ако тези двамата в дрезината съобщят на охраната на Масар, че фортът е затворен, може да очакваме, че ще ни изпратят въоръжен патрул за разузнаване.

Пемброук-Смит погледна часовника си.

— Още седем часа, докато се стъмни. Да се надяваме, че те ще действат бавно.

— Някакви последни съобщения от генерал Бок? — попита Левант.

— Изгубихме връзката. Радиото беше ударено по време на пътуването ни от Тебеца — изглежда настройката е повредена. Ние не можем да предаваме, а приемането е съвсем слабо. Съобщението на генерала се чуваше твърде лошо, за да го декодираме точно. Операторът направи всичко по силите си и това, което разбра, е, че един специален американски отряд ще ни евакуира от Мавритания.

Левант погледна невярващо към Смит.

— Американците ще дойдат, но ще останат в Мавритания. Мили боже, това са над 300 километра оттук. Как ще ни помогнат в Мавритания, ако ни атакуват, преди да можем да се измъкнем през границата?

— Съобщението не беше чисто — повдигна безпомощно рамене Пемброук-Смит. — Нашият радиооператор направи най-доброто, но може би не е разбрал всичко.

— Би ли могъл по някакъв начин да се свържеш с нашия комуникационен център?

Пемброук поклати глава.

— Той вече опита, но системите отказват да работят.

— Ние дори не знаем дали адмирал Сандекър е дешифрирал правилно кода на Пит — каза Левант. — Всичко, което Бок знае, е, че ние ще преминем пустинята на етапи и ще избягаме в Алжир.

— Ще ми се да вярвам, че всичко е наред.

Левант се замисли.

— Нямаме шанс да продължим. Горивото ни почти свърши. Да бъдем хванати от малийците, ако излизаме оттук, е почти сигурно. Нямаме контакт с външния свят. Страхувам се, че много от нас ще умрат в тази миша дупка, Пемброук-Смит.

— Гледайте откъм хубавата страна, полковник. Може би американците ще стигнат дотук, както седма кавалерия на генерал Кастър?

— О, боже — възкликна Левант, — защо се сети да го споменеш?

Джордино лежеше проснат по гръб под един от джиповете, като разглобяваше пружината на шасито, когато забеляза ботушите на Пит и едни крака към него.

— Къде беше? — изръмжа той, докато развиваше гайката от шенкелния болт.

— Подпомагах слабите и безпомощните — отвърна Пит весело.

— Тогава помогни за изпълнението на твоето шантаво изобретение. Можеш да използваш греди от таваните в офицерските стаи. Те са сухи и свалянето им ще бъде доста шумно.

— Ти си зает?

— За съжаление, не може да се каже същото за теб — подхвърли Джордино заядливо. — По-добре е да започнеш да обясняваш как ще се направи всичко това.

Пит свали малко дървено буре на земята пред Джордино.

— Проблемът се решава. Намерих това буре, пълно до половината с пирони в трапезарията до кухнята.

— Трапезария?

— Преддверие към кухнята — коригира се Пит.

Джордино излезе изпод джипа и започна да оглежда Пит. От мръсните му ботуши и полуразкопчан костюм до разрошената коса. Когато накрая проговори, гласът му звучеше саркастично:

— Обзалагам се, че бурето не е единственото нещо, което си намерил в кухнята.