Клайв Къслър - Сахара

Пит кимна.

— Приятелят ми и аз разкрихме същите тайни, преди да попаднем на скритата камера на Масар.

— Инженерът излязъл оттам и дойде в нашите жилища, като разказа какво е видял — обясни Монто. — Малко по-късно всички, които бяхме външни консултанти в предприятията на Масар и семействата ни, се озовахме в Тебеца, за да не разгласим тайната, в случай че се върнем във Франция.

— Как успя да прикрие вашето внезапно изчезване?

— Трагично съобщение за злополука — пожар, при който сме изгорели. Френското правителство поиска пълно разследване, но Казим отказа да допусне чужди инспектори в Мали, заявявайки, че неговото правителство ще проведе разследването. Разбира се, никой не го проведе и нашите предполагаемо кремирани тела, както писаха вестниците, са били опети на погребална церемония.

Пит се замисли:

— Масар е твърд мъж, но той направи серия грешки.

— Грешки? — каза Монто с любопитство.

— Той остави твърде много хора живи.

— Когато ви залови, срещнахте ли го?

Пит вдигна ръка, за да изгони една муха, кацнала на лицето му.

— Той беше цинично предразположен.

Монто се засмя.

— Считайте се за късметлия, че ви е удостоил с това. Когато ние бяхме разкрити и ни даде смъртната присъда да работим като роби в мините, една жена се възпротиви и му одра лицето. Той спокойно я застреля между веждите пред очите на съпруга й и десетгодишната й дъщеря.

— Това, което слушам за този човек — каза Пит с хладен глас, — е нищо в сравнение с това, което самият той ми е разказвал за себе си.

— Командосите казват, че ще се опитаме да отвлечем влак, с който ще избягаме в Мавритания довечера.

Пит кимна.

— Това е планът, ако не бъдем разкрити от малийските военни сили, преди да се е стъмнило.

— Ние разговаряхме помежду си — каза Монто. — Никой не желае да се върне в Тебеца. Всички предпочитат да умрат, отколкото да попаднат отново в мините.

Пит погледна към Монто и след това към жените и децата, почиващи на каменния под на арсенала. По лицата им се прокрадваше тъга, примесена със страх. Пит каза тихо:

— Да се надяваме, че това няма да се случи.

Ева беше твърде изморена, за да спи. Тя гледаше Пит право в очите.

— Ще се разходите ли на сутрешното слънце с мен?

— На никого не е разрешено да се разхожда на открито. Фортът трябва да изглежда необитаем за минаващите влакове и за някой самолет, който може да прелети над нас.

— Пътувахме цяла нощ и съм заключена под земята почти две седмици. Няма ли някакъв начин да мога да видя слънцето? — настоя тя.

Той не каза нищо, но я удостои с най-нежния си поглед. Хвана я за ръцете и я изведе на парадния плац. Без да спира се изкачи на платформата. Слънцето ослепи Ева за момент и тя не забеляза жената от групата на командосите, която беше дежурна.

— Вие трябва да слезете долу, за да не се забелязвате — нареди постовата. — Това е заповед на полковник Левант.

— Само няколко минути — обади се Пит. — Дамата не е виждала синьо небе много отдавна.

Жената от отряда на Левант може би изглеждаше груба в бронирания си военен костюм с цялото си въоръжение, но тя прояви разбиране към мъжа. Един поглед към изтощената жена, облегната върху Пит, и изражението на лицето й се смекчи.

— Две минути — засмя се тя. — След това трябва да се скриете отново.

— Благодаря ви — каза Ева. — Много съм ви задължена.

Външната температура беше все още поносима, докато Ева и Пит наблюдаваха от тяхното място железопътната линия и равния терен на север. Странно беше, че Пит, а не жената до него си спомни за миг гостоприемния ландшафт, въпреки факта, че там той щеше да загине.

— Очаквам с нетърпение да видя отново океана — каза тя.

— Гмуркаш ли се под вода? — попита той.

— Винаги съм обичала водата, но никога не съм се гмуркала с шнорхел.

— Различен морски живот кипи в Монтерей. Прекрасна риба има по дълбоките места и невероятни скални образувания, особено по плажа от Кармел до Бик Шур. Когато отидем там, ще ти дам уроци и ще те науча да се гмуркаш.

— Нетърпелива съм.

Тя затвори очи, наклони глава назад и се наслади на слънцето. Бузите й поеха ласката на топлия ден. Той се наведе над нея, любувайки се на всяка част от фигурата й. Дежурните пазачи седяха на крепостта и се радваха на слънцето. Пит изпитваше желание да я сграбчи в ръцете си, да забрави опасностите, да забрави всичко, но не и момента, в който трябваше да я целуне. И той го направи.

Тя се притисна за дълго в него, обви ръце около врата му и му върна целувката. Той я обхвана през кръста и я изтегли на пръсти. Колко дълго стояха така, не можеха да си спомнят. Накрая тя се отскубна от прегръдките му и погледна в неговите опално зелени очи. Почувства слабост, прилив на любов и силно вълнение. Прошепна: