Клайв Къслър - Сахара

— Започваш да се горещиш.

Джордино продължи, правейки гримаса.

— Петима мъже и едно малко момче не биха могли да оживеят, пренасяйки един от тези варели до стените. Още по-малко, когато те са пълни с гориво.

— Виждал ли си торсионна пружина?

— Не съм — отвърна Джордино. — Ще прозвучи ли глупаво, ако ми я начертаеш?

За изненада на Джордино Пит направи точно това. Той клекна, извади командоския си нож от конча на обувката и започна да скицира на пода. Скицата беше груба, но Джордино схвана проекта на Пит. Когато той свърши, погледна нагоре.

— Мислиш ли, че може да го изпълним?

— Защо не? — каза Джордино. — Тук има достатъчно греди, които можем да поберем. А в джиповете има въжета с найлонова нишка за скално катерене и бързо спускане. Както разбирам, за захващането ни е нужно нещо като торсион.

— Ако използваме листовите пружини на задния мост?

Джордино помисли за момент, след това кимна.

— Ще могат ли да свършат работа? Да, за бога. Те ще свършат перфектна работа.

— Може би е губене на време — каза Пит, гледайки чертежа си. — Нямам основание да мисля, че някой от патрулите на Казим ще се озове тук и ще ни нападне, преди да дойде влакът.

— Има 11 часа, докато се стъмни. Това ще ни запълни времето.

Пит тръгна към вратата.

— Ти започни приготовленията, а аз ще направя някои поръчки за изпълнение. Ще се видим по-късно.

Пит заобиколи една група от хора, които укрепваха вратите на главния вход, каза паролата и продължи покрай стените на форта. Един идващ влак с товарни контейнери отиваше към завода на Масар. За известно време забави крачки, докато го отмине, продължи разходката си в пустинята и стигна сухото дере. Залегна, когато забеляза една купчина пясък в сенките.

„Авион Вуазин“-ът седеше, недокоснат от никого.

Повечето пясък върху покрива на колата беше издухан от вятъра, но беше достатъчно, за да затрудни откриването й от патрулите на Казим. Пит отвори вратата, седна зад волана и натисна стартерния бутон. Почти веднага двигателят заработи на тихи обороти.

Той остана в колата няколко минути, възхитен от качествата на стария автомобил. След това извади контактния ключ, слезе и покри колата с пясък.

Половин час по-късно Пит се върна във форта и казвайки паролата влезе през главния вход.

Пит слезе по стълбите в арсенала. Той веднага забеляза, че Ева се бе възстановила. Въпреки че беше още изпита и бледа, а облеклото й — дрипаво и мръсно, тя помагаше при храненето на малко момче, което се подпираше на майчините си ръце. Погледна към Пит с изражение, в което рефлектираше възстановена сила и бодрост.

— С какво се занимава момчето? — попита Пит.

— Ще играе сокър, веднага щом се нахрани и поеме малко витамини.

— Ще играя футбол — прошепна момчето.

— Във Франция ли? — попита с любопитство Ева.

— Ние наричаме тази игра сокър! — каза Пит, смеейки се. — Във всяка страна, освен нашата, тя се нарича футбол.

Бащата на момчето, един от френските инженери ръководил проекта във форт Фуро, дойде и се здрависа с Пит. Той изглеждаше като бостанско плашило. Беше обут с груби кожени сандали, ризата му — скъсана и на петна, а панталоните му бяха запасани с парче от въже. Лицето му бе наполовина скрито от черна брада, а едната страна на главата му бе здраво превързана.

— Аз съм Луи Монто.

— Дърк Пит.

— От името на жена ми и детето — каза отпаднало Монто, — нямам думи, за да ви изкажа в достатъчна степен благодарността си, че ни спасихте живота.

— Все още сме в Мали — каза Пит.

— По-добре бърза смърт отколкото Тебеца.

— Но по това време утре ще бъдем извън лапите на Казим! — увери го Пит.

— Казим и Ив Масар са убийци и криминални престъпници от първа величина! — заключи Монто.

— Причината, за да изпрати Масар вас и семейството ви в Тебеца — попита го Пит, — бе навярно страхът да не разкриете подменената технология на работа във форт Фуро?

— Да, екипът учени и инженери, който разработихме оригиналния проект, открихме, че Масар планира да доставя много по-голямо количество токсични отпадъци, отколкото инсталацията може да унищожи.

— Каква беше вашата работа?

— Да проектирам и контролирам изпълнението на проекта на терминалния реактор за унищожаване на отпадъците.

— И той работи?

Монто кимна с гордост.

— Разбира се. Много добре. Получи се така, че това е най-голямата и най-ефективната детоксификационна система, работеща в света днес. Слънчевата енергийна технология във форт Фуро е най-добрата в своята област.