Клайв Къслър - Сахара

Като странни видения на нощта бъгито и джиповете преминаха по пътя, тракаха по бетонните плочи, докато стигнаха форта. Пит забеляза останките на камиона „Рено“ — същият, който той и Джордино използваха за прикритие, когато скочиха във влака за форт Фуро. Високите дървени врати бяха още леко открехнати, точно както ги бяха оставили преди седмица. Левант нареди на няколко души от неговите хора да ги отворят достатъчно, за да може да влезе конвоят.

— Мога ли да предложа нещо, полковник? — каза тактично Пит. — Има достатъчно време, за да поставим в колона нашите превозни средства на железопътната линия, така че да изглежда, че пътуват към форта. Всеки непредубеден ще помисли, че вижда конвой на малийски военни, пътуващи към завода на Масар.

— Хубава идея — каза Левант. — Ще ги накараме да мислят, че това е един от техните собствени патрули.

Пемброук-Смит, Джордино и другите офицери се наредиха около тях, за да чуят заповедите на своя командир.

— Нашата първа задача е да направим камуфлажа с колите и да намерим подслон за жените и децата — каза Левант. — След това ще подготвим форта за атака, в случай че малийците решат да ни нападнат. Трябва да направим така, че външно да няма никакви белези за нашето присъствие.

— Кога планирате да се измъкнем оттук? — попита един офицер с шведски акцент.

Левант се обърна към Пит.

— Какво ще кажете, г-н Пит?

— Ще спрем първия излизащ влак, който минава оттук, след като се стъмни — отговори Пит — и ще го превземем.

— Влаковете имат комуникационна система — каза Пемброук-Смит. — Машинистът веднага ще съобщи, ако се опитаме да отвлечем влака.

— Веднъж алармирани, малийците ще блокират линията — заключи шведският офицер.

— Не ви ли минава друга мисъл — контрира ги Пит. — Просто оставете това на старите Джеси Джеймс Пит и Бъч Касиди Джордино. Ние имаме дълга практика по безшумно отвличане на влакове, поне от… — Той погледна Джордино. — Ал?

— Една седмица, считана от миналия вторник — отговори Джордино.

Пемброук-Смит погледна към Левант отчаяно.

— Посъветвайте някого да увеличи нашите застраховки.

— Твърде късно е за това сега — каза Левант, наблюдавайки стъмняването над форта. — Тези стени не са построени да устоят на атака с ракети „въздух-земя“ или тежка артилерия. Силите на Казим могат да направят това място на парчета за половин час. Така че, за да се предпазим, ние трябва да направим така, като че фортът е изоставен.

— Малийците не ще излязат срещу безпомощни цивилни този път — каза Пемброук-Смит. — Полето на разстояние два километра във всички посоки е открито. Няма укритие за атакуващите сили. Онези от нас, които преживеят въздушното нападение, ще накарат Казим да понесе тежки загуби, преди да напусне това място.

— По-добре се надявайте да няма танкове — засече го Джордино.

— Наблюдателни постове на укрепленията — нареди Левант. — След това търсете отвори, които водят под земята. Доколкото си спомням, по време на посещението ми тук имаше скривалище, където се съхраняваха снарядите и мунициите.

Както предположи Левант, стълбите, които водеха под земята, бяха открити бързо под пода на бараките. Двете малки стаи долу бяха празни, освен няколкото метални кутии, в които са съхранявали барут.

Пленниците от Тебеца бързо бяха настанени там и бяха благодарни, че напускат джиповете. Медицинският екип ги обслужи и превърза онези, които имаха рани.

Колите на отряда скоро бяха прибрани и скрити от всякакъв поглед. Междувременно слънцето все още грееше и старият форт беше придобил отново изоставения си вид. Два въпроса възникнаха пред Левант, преди да настъпи нощта и опасността от въздушна атака. Той не се чувстваше достатъчно сигурен. Веднъж хванат, нямаше къде да избяга.

В една от стаите Пит откри склад за гориво. Той провери една дузина стоманени варели, полузаровени в земята. Когато ги отвори, шест от тях бяха почти пълни. Джордино го свари, когато развиваше капачките на варелите.

— Планираш подготовка на пожари? — попита той.

— Това няма да бъде лоша идея, ако ни нападнат с бронирани коли — каза Пит. — Отрядът загуби своите противотанкови ракети, когато изгоря самолетът.

— Дизелово гориво — каза Джордино. — Трябва да е забравено тук от времето на строежа на железопътната линия.

Пит потопи леко пръста си в един от варелите и каза:

— Чисто е като в деня, когато е било произведено.

— Става ли за коктейл „Молотов“? — попита Джордино. — Освен ако не искаш да се правим на рицари от миналото, като подпалваме враговете си, когато прескачат стените.