Клайв Къслър - Сахара

— Тогава какво нередно върши Масар? Защо пръска стотици милиони долари за едно супермодерно оборудване, само за да го използва като фасада, зад която тайно погребва ядрените и токсичните отпадъци?

— Германия, Русия, Китай и САЩ, половината свят е претъпкан с много опасни ядрени отпадъци; силно радиоактивен шлем, който остава от захранващите електроди на преработвателния реактор и разпадащия се при ядреното деление материал от производството на ядрени бомби. Въпреки че това представлява по-малко от един процент от целия останал ядрен материал, все още има милиони галони от него, които няма къде да бъдат изхвърлени. Масар предлага да направи всичко това.

— Но някои държави са построили хранилища за тези отпадъци!

— Твърде малко и твърде късно — продължи Монто. — Френското хранилище в Солен е почти препълнено. Същото е и със завода за унищожаване на отпадъци „Ханфорд“ в Ричланд, Вашингтон. Резервоарите, които са построени да съхраняват опасните течни отпадъци, са от половин столетие. Милионите галони високорадиоактивни отпадъци, заровени в земята, замърсяват подпочвените води.

— Чиста работа — каза Пит замислено. — Масар извършва скрити сделки с правителства и корпорации за освобождаването им от собствените им токсични отпадъци. И тъй като форт Фуро в Западна Сахара изглежда идеална земя, той сключва партньорство със Затеб Казим, като буфер срещу вътрешни и международни протести. По този начин събира допълнителни такси и му се правят отстъпки, тъй като заявява на всички свои партньори, че е в състояние да унищожи ядрените им отпадъци. Така монополизира цялата дейност.

— Просто, но добре премислено. Но как разбрахте всичко това?

— Приятелят ми и аз проникнахме в подземното хранилище на завода и видяхме контейнерите с ядрени отпадъци.

— Доктор Хопър ни каза, че са ви заловили там.

— По ваше мнение, г-н Монто, би ли могъл Масар да построи печеливш и рентабилен завод във форт Фуро за съхраняване на всички отпадъци, които могат да постъпят?

— Абсолютно — каза Монто уверено. — Ако Масар прокопае хранилище за отпадъци на дълбочина два километра в здравите скални образувания, устойчиви на сеизмичност, той би могъл да стане помийна яма за всички отпадъци. Но той е пресметлив и стиснат бизнесмен, който се интересува само от печалбата си. Масар е болен човек, разложен от властта и парите.

— Знаете ли за химични отпадъци, които изтичат в подземната вода? — попита Пит.

— Химични?

— Моето виждане е, че компаунд причинява в тази част на пустинята смъртта на хиляди хора и той се състои от синтетична аминокиселина и кобалт.

— Ние не знаем нищо след преместването ни в Тебеца — каза Монто. Той видимо се вълнуваше. — Господи, станало е по-ужасно, отколкото си го представях. Но по-лошото тепърва ще дойде. Масар използва неукрепени шахти за складирането на ядрените и токсични отпадъци. Въпрос на време е цялата земя на мили наоколо да бъде залята от масова смърт.

— Не знаете ли нещо друго? — каза Пит. — Компаундът прониква чрез подводните потоци в река Нигер и чрез нея достига до океана. Получава се експлозия на червен прилив и отлив, който унищожава живота и кислорода във водата.

Монто хвана лицето си с ръце, шокиран от новината.

— Какво трябва да направим? Ако всичко това ни беше известно, не бихме го позволили.

Пит погледна Монто.

— Трябва да сте виждали предварителната схема на Масар?

Монто поклати глава.

— Онези от нас, които бяха заточени в Тебеца, бяха преди всичко външни консултанти и контрактори. Ние само следяхме проекта и изпълнението на фотогалваничното поле и термичния реактор. Малко внимание обръщахме на изкопните работи. Това беше отделен проект на предприятията на Масар.

— Кога възникнаха усложненията за вас?

— Не в началото. Ако някой запиташе работниците на Масар извън обикновеното любопитство, те казваха, че прокопаването е за временно складиране на влизащите отпадъци, преди да бъдат унищожени. На никого не беше разрешено да ходи в този участък, освен на подземния персонал, работещ пряко там. Когато завършихме строежа, разбрахме, че това е лъжа.

— Кое издаде накрая тайната на Масар? — попита Пит.

— Ние разбрахме, че подземното хранилище е препълнено догоре, когато преминахме успешните изпитания на термичния реактор. Токсичните материали започнаха да пристигат по железницата, която Масар построи с евтина работна ръка, дадена му от Казим. Една вечер един инженер, който монтирал параболичните слънчеви колектори, слязъл в хранилището, за да вземе нещо. Забелязал, че прокопаването въобще не е спирало и че пръстта тайно се товари в празните контейнери, с които идват токсичните отпадъци. Видял също така складирани контейнери с ядрени отпадъци.