Клайв Къслър - Сахара

— Знаех от оная вечер в Кайро, че никога не бих могла да ти устоя.

Той каза развълнувано:

— А аз си мислех, че никога няма да те видя отново.

— Ще се върнеш ли във Вашингтон, след като се спасим? — Тя говореше така, сякаш бягството беше осъществена реалност.

Той отговори, без да я пуска:

— Сигурен съм, че ще настояват да се върна и да продължа работата си по спирането на червения прилив и отлив. А къде ли ще бъдеш ти след една хубава почивка? Друга благотворителна мисия до някоя развиваща се страна?

— Това е моята работа — промълви тя, — да помагам за спасяването на живота е всичко, което съм желала от малко момиче.

— Не ти остава много време за романси, нали?

— И двамата сме пленници на своите професии.

Постовата се приближи.

— Трябва да слезете долу сега — каза тя. — Не може да не бъдем предпазливи, нали?

Ева прегърна брадясалото лице на Пит и му прошепна в ухото:

— Ще ме пожелаеш ли, ако ти кажа, че те желая?

Пит се засмя.

— Аз съм лесна плячка за желаещите ме момичета.

Тя тръсна глава и оправи назад косите си. Придърпа мръсното си и дрипаво облекло.

— Но в действителност не такова, което не се е къпало от две седмици и е мършаво като недохранена улична котка.

— О, не зная. Некъпаната мършава жена, както е известно, събужда звяра в мен.

Без да каже дума, Пит я преведе през парадния площад и влезе с нея в една малка стая, която някога е била кухня и трапезария. Тя беше празна. Имаше само едно дървено буре. Никой не се виждаше наблизо. Той я остави за минута и се върна за две одеяла. Застла ги върху прашния под на стаята и заключи вратата.

Те едва се виждаха на светлината, която се процеждаше през прага на вратата, когато той я взе отново в обятията си.

— Извини ме, че не мога да ти предложа шампанско и хубаво легло.

Ева изискано разстла одеялата и коленичи, гледайки неговото загоряло брадясало лице.

— Затварям очи и си представям, че съм с моя единствен любим в най-луксозния апартамент на най-добрия хотел в Сан Франциско.

Пит я целуна и се засмя тихо:

— Госпожо, вие имате фантастично въображение!

Феликс Верен, помощникът на Масар, влезе в кабинета на своя шеф.

— На телефона Исмаил Йерли — от главната квартира на Казим.

Масар кимна и вдигна телефона.

— Да, Исмаил. Надявам се, че имаш добри новини.

— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, г-н Масар, но новините не са добри.

— Казим залови ли отряда на ООН?

— Не. Налага се все още да го издирва. Самолетът им е унищожен, както предполагахме, но те са изчезнали в пустинята.

— Защо патрулите му не ги преследват? — настояваше ядосан Масар.

— Пустинният вятър е заличил следите им — отговори спокойно Йерли. — Няма и помен от тях.

— Какво е положението с мината?

— Затворниците са се разбунтували. Стражата е избита. Оборудването и офисите са унищожени. Вашите инженери са също мъртви. Ще отнеме шест месеца, докато мината отново заработи с пълен капацитет.

— Какво става с О’Банион?

— Изчезнал е. Няма и следа от тялото му. Моите хора откриха неговата садистична надзирателка.

— Американката, която наричаше Мелика?

— Затворниците са обработили тялото й с киселина. Едва я разпознахме.

— Нападателите трябва да са взели О’Банион като информатор срещу нас — предположи Масар.

— Твърде рано е да се каже — отговорил Йерли. — Офицерите на Казим започнаха да разпитват затворниците. Другата част от новините мога да я пропусна, защото няма да ви харесат, а тя е, че американците Пит и Джордино са били разпознати от един оцелял от охраната. По някакъв начин те са избягали от мината преди седмица, добрали са се до Алжир и са се върнали с отряда на ООН.

Масар беше като ударен от гръм.

— Господи, боже мой, това означава, че те са стигнали до гр. Алжир и са установили външен контакт.

— И аз мисля същото.

— Защо не бяхме информирани от О’Банион, че са избягали?

— Вероятно се е страхувал как вие и Казим ще реагирате. Как са преодолели 400 километра през пустинята без храна и вода, е мистерия.

— Ако те са разказали за използването на робски труд в мината на своите началници във Вашингтон, те са разкрили също така и тайната на форт Фуро!

— Те нямат документално доказателство — напомни му Йерли. — Двама чужденци, които са минали нелегално суверенни граници и са извършили криминални действия срещу правителството на Мали, не могат да бъдат приети сериозно в никой международен съд.