Клайв Къслър - Сахара

— Не съм Ви разказвал това, нали, г-н Пит. Прекарах осем години в пустинята като войник на чуждестранния легион.

— Не, полковник, не сте.

— Номадите разказват, че лъвът, промушен от копие на ловец, тръгва на север от джунглата и преплува през река Нигер, за да може да умре в топлия пясък на пустинята.

— Има ли някаква поука от това? — попита Пит.

— Не съвсем.

— Тогава какво означава това?

Левант се обърна към бронираните джипове, спрели до бъгито. След това погледна отново Пит и се усмихна.

— Това, което означава, е, че ще се доверя на вашето предложение и ще тръгнем на юг към железопътната линия.

Казим влезе в кабинета на Масар в единадесет часа вечерта. Сипа си джин с лед и седна на един фотьойл, преди Масар да се откъсне от работата си и да забележи неговото присъствие.

— Съобщиха ми за твоето неочаквано посещение, Затеб — каза Масар. — Какво те довя във форт Фуро по това време на нощта?

Казим се любуваше на кубчетата лед в чашата си.

— Помислих, че е най-добре да дойда при теб лично.

— Кажи ми защо — настоя Масар заинтригуван.

— Тебеца беше нападната.

Масар трепна.

— За какво говориш?

— Около девет часа моята комуникационна система прие сигнал за тревога от алармената система в мината — обясни Казим. — Няколко минути по-късно радиооператорът в Тебеца обяви, че всичко е наред, като обясни, че алармата е задействала поради грешка.

— Звучи доста убедително.

— Само на пръв поглед. Аз не вярвам в убедително звучащите ситуации. Затова наредих на един от моите бомбардировачи да направи разузнавателен полет над местността. Пилотът съобщи по радиото, че един неидентифициран реактивен транспортен самолет седи на пистата в Тебеца. Същият тип френски транспортен самолет, мога да добавя, който измъкна американеца от Гао.

Лицето на Масар прие внезапно загрижен вид.

— Твоят пилот положителен ли е в това?

Казим кимна.

— Тъй като никакъв самолет не може да кацне в Тебеца без мое съгласие, наредих на пилота да го унищожи. Той разбра и предприе атака. В момента, в който докладваше, че е изстрелял ракетите, радиото прекъсна.

— Боже Господи! Това може да е бил обикновен пътнически самолет, който е кацнал принудително.

— Обикновените пътнически самолети не летят без опознавателни знаци.

— Мисля, че си прибързал.

— Тогава обясни ми защо пилотът не се завърна в базата си?

— Вероятно механични проблеми — предположи Масар, — може да има и други причини.

— Предпочитам да вярвам, че той е бил свален от военните сили, нападнали мините.

— Ти не си сигурен в това.

— Независимо от всичко, наредих на една ескадрила да прелети над местността и изпратих част от елитната гвардия с хеликоптер да провери ситуацията.

— Какво става с О’Банион? — попита Масар. — Не се ли свърза с тях?

— Няма отговор. Нищо. Четири минути след като обявиха, че тревогата е фалшива, всички връзки с Тебеца прекъснаха.

Масар беше озадачен от доклада на Казим, но му се губеха отговорите.

— За какво ще нападат мините? — попита той. — По каква причина?

— Вероятно най-вече заради златото! — отговори Казим.

— Глупаво е да се краде злато. Ние изпращаме цялото количество до нашето хранилище в Южния Пасифик по установения график. Последната пратка беше преди два дни. Дори банда крадци с малко мозък ще предприеме отвличането му по време на транспорт.

— За момента нямам никакви обяснения — съгласи се Казим. Той погледна часовника си. — Моите подразделения ще кацнат в платото над мините след броени минути. Отговорите ще получим до един час.

— Ако това, което казваш, е истина, става нещо странно — измърмори Масар.

— Ще трябва да допуснем възможността същият отряд командоси на ООН, които унищожиха военновъздушната ни база в Гао, сега да са нападнали Тебеца.

— Гао беше различна операция. Защо ще се връщат и ще нападат Тебеца? По чии заповеди?

Казим допи джина си и си сипа още един.

— Може и на Хала Камил. Сигурно по някакъв начин е изтекла информация за доктор Хопър и неговите хора, така че тя да е изпратила отряда да ги спаси.

— Невъзможно — каза Масар, блъскайки си главата, — освен ако твоите хора не са проговорили.

— Моите хора знаят, че ще умрат, ако нарушат доверието ми — каза студено Казим. — Ако има нещо изтървано, то идва от твоя страна.

Масар изгледа Казим със святкащ поглед.

— Глупаво е да се караме — ако не може да върнем миналото, можем да контролираме бъдещето.