Клайв Къслър - Сахара

— Вие трябва да сте се побъркали, за да настоявате за среща с президента посред нощ! — каза разгневено Ърл Уиловър.

Сандекър гледаше към шефа на канцеларията на президента, който беше облечен елегантно в тъмен двуреден костюм на райета. Този тоалет прикриваше отслабващата му мъжественост. Сандекър се питаше дали този човек някога напуска кабинета си, или спи прав.

— Уверявам ви, Ърл, че не бих дошъл тук, ако случаят не е изключително спешен.

— Аз не мога да събудя президента, освен ако не се касае за международна криза, застрашаваща сигурността на нацията.

Сандекър се беше подготвил отдалеч за тази визита, но търпението му започна да се изчерпва.

— Добре. Кажете му, че на стълбите на Белия дом чака един данъкоплатец, който му е много ядосан.

— Вие сте луд!

— Достатъчно луд, за да поема отговорността да отида до леглото му и да го събудя лично.

Уиловър изглеждаше като човек, поставен върху капака на врящ казан.

— Опитайте се и аз ще извикам секретните служби да ви арестуват.

— Много невинни хора, включително жени и деца, ще умрат, ако президентът не действа.

— Слушам тази история всеки ден от седмицата! — контрира го Уиловър.

— И си правите шеги с жертвите, нали?

Уиловър не издържа.

— Вие имате отговор за всичко. Вие сте арогантен нахалник. Мога да ви изгоня по всяко време, когато поискам. Разбрахте ли?

Сандекър отиде достатъчно близо до Уиловър, за да усети дъха му на мента.

— Слушай, Ърл, един ден мандатът на президента свършва и ти ще бъдеш един от многото сред тълпата хора. Тогава ще позвъня на твоята врата и ще ти извадя джигера.

— Обзалагам се, че ще го направиш — чу се познат глас.

Сандекър и Уиловър се обърнаха и видяха президента, който стоеше на вратата в пижама и домашна роба. Той дъвчеше сандвич от чиния, която държеше в едната си ръка.

— Слязох да хапна нещо от кухненския хладилник и чух разгорещени гласове. — Той погледна Сандекър. — Сега предполагам, ще ми кажете за какво сте дошли, адмирале.

Уиловър се изправи пред Сандекър.

— Моля ви, господине, стана малко недоразумение.

— Защо не разрешите сам да преценя, Ърл. Адмирале, кажете си думата.

— Първо, разрешете ми да ви попитам, г-н президент, запознат ли сте накратко с последното развитие на събитията във форт Фуро?

Президентът изгледа Уиловър.

— Беше ми казано, че вашите хора Пит и Джордино са успели да избягат в Алжир и че са обезпечили важна информация относно предприятията на Ив Масар.

— Мога ли да попитам какво е вашето отношение?

— Призовахме за свикването на Международен екологичен трибунал от представители на Европа и Северна Африка, които да обменят информация и да съставят план на действие — отговори Уиловър.

— Тогава вие не планирате нищо сериозно, а оставяте ние сами да си решаваме проблемите. Вярвам, че вие ще кажете нещо по въпроса, г-н президент.

— Охладете малко главите — каза президентът, кимайки към Уиловър.

— Дори сега, когато доказахме, че изтичането на химикали идва от форт Фуро и причинява растежа на червения прилив и отлив, всичко, което се прави, е да се седи със скръстени ръце и да се говори за това — каза Сандекър, изпускайки нервите си.

— Ние разговаряхме за това миналия път — каза президентът, качвайки се по стълбите към спалнята си. — Ърл уреди една среща.

— А информира ли ви Ърл накратко за златните мини в Тебеца? — изстреля внезапно Сандекър.

Президентът се смути и поклати отрицателно глава.

— Не, не съм чувал това име.

— След като Пит и Джордино бяха заловени във форт Фуро — започна Сандекър, — те бяха прехвърлени в друго дъщерно предприятие на Казим и Ив Масар — малко известната златна мина, където производството е дело на опозиционери и политически затворници. Последните работят там в най-варварски и нечовешки условия. Известен брой от тях са френски инженери със семействата си, които Масар е заточил там, за да не могат да се върнат вкъщи и да разкажат какво представлява форт Фуро. Моите хора също така са открили там безследно изчезналия екип на Световната здравна организация, за който се предполагаше, че е загинал при самолетна катастрофа. Всички те са били принудени да работят по 15 часа в денонощието при нищожна дажба на храна и вода.

Президентът изгледа студено Уиловър.

— Изглежда съм държан на тъмно за същността на нещата!

— Опитвах се да си върша работата по реда на приоритетите — оправда се Уиловър.