Клайв Къслър - Сахара

— Дърк? — Почувства се внезапно топлина в гласа на Сандекър. — Пит винаги довежда нещата до някаква непредвидима схема. Какво е съобщението?

— Цитирам: „Кажете на адмирала, че когато се върна във Вашингтон, ще го взема да види приятелката на Харвей — Джуди, която пее в «АТ и С» зала“. Това груба шега ли е, или какво?

— Дърк не е по грубите шеги — каза определено Сандекър, — той се опитва да ни каже нещо по иносказателен начин.

— Познаваш ли този Харвей? — попита Бок.

— Името не е обичайно — измърмори Сандекър. — Никога не съм чувал Дърк да споменава някой, който се казва Харвей.

— А има ли такова място във Вашингтон или зала с певица на име Джуди? — продължи Бок.

— Никога не съм бил в такава зала — отвърна адмиралът, напрягайки се да си спомни нещо. — Единствената певица, която някога съм познавал с такова име, беше…

Отговорът удари като плесница Сандекър по лицето с цялата си внезапност. Невероятно прост, елементарен код, ясен за всеки, който е гледал един стар известен филм, както адмиралът. Той трябваше да знае, трябваше да се сети, че Пит е заложил на това негово знание. Засмя се.

— Изненадан съм, че се смеете — каза Бок учуден.

— Те няма да тръгнат направо към границата с Алжир — заяви триумфално Сандекър.

— Какво казахте?

— Хората на полковник Левант ще тръгнат на юг по посока на железопътната линия, която минава между морето и форт Фуро.

— Може ли да попитам как стигнахте до това заключение? — попита озадачено Бок.

— Дърк поставя гатанка, която Казим няма да може да реши. Певицата Джуди е певицата Джуди Гарланд, а Харвей е разпространителят на филма, който стартира под заглавието „Момичетата на Харвей“.

— А какво означава „АТ и С“ зала?

— Това не е зала, а песен. Хитът на Джуди Гарланд, който изпълнява във филма. Заглавието на хита е „Ачисън, Топека и Санта Фе“. Името на железопътната линия.

Бок каза бавно:

— Това обяснява защо Левант изпраща доклад, който хората на Казим могат лесно да засекат. Той ги заблуждава, като ги кара да вярват, че ще тръгнат на север към Алжир.

— Когато фактически пътуват точно в обратната посока — завърши Сандекър.

— Левант правилно е преценил, че пресичането на алжирско-малийската граница не гарантира безопасност. Хората на Казим могат спокойно да нарушат международното право.

— Следващият въпрос е какво ще правят, след като стигнат железопътната линия?

— Може би ще откраднат влак — предположи Бок.

— Има смисъл, но на дневна светлина?

— Има още нещо в съобщението от вашия човек.

— Продължете, моля.

— По-нататък в съобщението се казва: „Моля, уведомете адмирала, че Гари, Рей и Боб ще отидат у Брайън на гости“. Можете ли да обясните това?

Сандекър се замисли за момент.

— Ако Пит продължава кодирането с филми, тогава Гари трябва да означава Гари Купър. Следващото име е Рей Миланд.

— Спомняте ли си филм, в който те са играли заедно?

— Разбира се. — Сандекър остави телефона. — Те играха заедно с Робърт Престън и Брайън Донлеви през тридесет и девета година във филма „Хубавите гости“.

— Гледал съм го като дете — каза Бок. — Историята беше за трима братя, които служат в Чуждестранния легион.

— Позоваването, Брайън означава форт.

— Естествено, това не е форт Фуро, където се намира заводът за отпадъци. Това ще е последното място, където Левант би отишъл.

— Има ли друг форт в тази местност?

Бок замълча и погледна картата.

— Да, един стар форт на Чуждестранния легион. На няколко километра на запад от завода за отпадъци.

— Това показва, че те възнамеряват да се скрият там, докато се стъмни.

— Щях да направя същото, ако бях на мястото на полковник Левант.

— Ще им бъде нужна помощ — каза Сандекър.

— Точно тази беше причината, за да ви се обадя — каза Бок, ставайки рязък и делови. — Ще трябва да измолите от президента да изпрати група американски специални части, която да помогне на Левант и освободените пленници да се измъкнат от територията на генерал Казим.

— Разговаряхте ли за това с Генералния секретар г-жа Камил? Тя има по-голяма тежест пред президента, отколкото аз.

— За съжаление, тя замина неочаквано на извънредна конференция в Москва. Вие сте единственият, към когото мога да се обърна с такава молба.

— С колко време разполагаме?

— Фактически с никакво. Денят ще настъпи в тази част на пустинята след два часа.

— Ще направя каквото мога — обеща Сандекър. — Да се надяваме, че президентът все още не си е легнал. Или ще си изкупя греховете в ада, ако трябва да го събудя.