Клайв Къслър - Сахара

Картечарят улови визуално малийския бомбардировач на визьора на картечницата, стабилизира ъгъла и разстоянието и задейства системата за стрелба. Небето почервеня. Но в същия момент „Миражът“ изстреля две ракети над безпомощния пътнически самолет на земята. Пустинята се оглуши от експлозията и пламъка на двата самолета, които избухнаха едновременно. Бомбардировачът се превърна в ярка оранжева топка, която пламна и се разби на земята на частици, а пътническият лайнер не представляваше повече самолет. Той беше кълбо от пламъци и облаци дим, издигащи се като колона към небето.

Объркан, Пит гледаше онова, което само преди секунди беше самолет. Сега виждаше само огън и облак дим. Той и Левант слязоха от колата и се огледаха къде се намират. Пит видя горчивината, изписана върху лицето на Левант.

— Точно от това най-много се страхувах. Сега изгубихме шанса за спасение — каза Левант.

— Казим скоро ще заподозре, че чужда сила е навлязла в негова територия — добави Пит. — Той ще нареди на цялата си авиация да отлети за Тебеца. Дори и да наредите да дойдат вашите хеликоптери, те ще бъдат унищожени, преди да могат да ни срещнат.

— Няма алтернатива, но ще трябва да се доберем до границата — заключи Левант.

— Никога няма да я видим. Дори ако самолетите на Казим не ни използват за мишени или личната му гвардия не ни атакува, вашите превозни средства ще свършат горивото дълго преди да получим подкрепление. Някои от вашите здрави командоси сигурно ще успеят да я преминат, но бедните души, които спасихме от смърт в мините, сигурно ще умрат в пустинята. Знам това, защото съм минал по този път.

— Вие сте преминали на изток от Транссахарската магистрала — напомни Левант на Пит. — Това са 400 километра. Ако ние поемем на север, ще трябва да пропътуваме 240 километра, преди да влезем в Алжир и се срещнем с подкрепление от град Алжир. Горивото ни ще стигне за това разстояние.

— Вие забравяте, че Казим и Масар имат тлъсти дялове в мината в Тебеца — каза Пит, гледайки с прямота Левант. — Те ще направят всичко необходимо да опазят тайната от разкриване.

— Мислите ли, че ще ни преследват и в Алжир?

— Вашата спасителна операция ги подтиква да станат непредпазливи — прекъсна го Пит. — Нищожна работа е да ги спре национална граница. Ще заповядат на въздушните сили да ни преследват в изолирания район на Алжир. Веднъж обезсилили вашия отряд и унищожили неговия самолет, те ще ни преследват с тяхната елитна лична гвардия, докато не се убедят, че са ни унищожили напълно. Те не могат да допуснат някой да се спаси и да разкаже за техните нечовешки деяния.

Левант замълча за момент, лицето му изглеждаше оранжево от пламъците и погледна към Пит.

— Не одобрявате ли моите по-нататъшни планове?

— Нахвърлих версия на това, което ни очаква.

— Загадъчен ли сте, г-н Пит, или просто скромен?

— Практичен — отговори кратко Пит. — Имам основание да вярвам, че Казим ще заварди границата.

— Какво предлагате? — попита Левант.

— Да се отправим на юг, докато стигнем железопътната линия, която излиза от форт Фуро — отговори Пит късо. — След това ще отвлечем влака за Мавритания. Ако изиграем картите си правилно, Казим няма да ни залови, докато достигнем Порт Етиен и морето.

— В лъвската бърлога — отвърна скептично Левант. — Вие правите това да звучи абсурдно просто.

— Земята, заключена между мястото, където се намираме, и завода във форт Фуро, е най-равната пустиня с обикновени пясъчни дюни. Ако ние поддържаме средна скорост от 50 километра в час, ще може да стигнем до железопътната линия преди изгрев с малко гориво в резервоара.

— И след това какво? Ще се окажем незащитени от всяка страна.

— Ще се скрием в стария форт на Чуждестранния легион, докато се стъмни, преди да спрем някой минаващ влак.

— Истинският форт Фуро. Той беше изоставен малко след Втората световна война. Посещавал съм го веднъж.

— Същият.

— Ще се изложим на самоубийство без човек, който да ни преведе през дюните — аргументира се Левант.

— Един от спасените пленници е професионален туристически гид. Той познава малийската пустиня като номад.

Левант отново съсредоточи вниманието си към изгорелия самолет за момент, докато съзнанието му претегляше плюсовете и минусите на предложението на Пит. Ако беше на мястото на генерал Казим, той също би очаквал, че отрядът ще се опита да се измъкне на север, през най-близката граница, и беше естествено, че ще мобилизира всичките си налични сили да я блокира. Пит беше прав, заключи той. Абсолютно не съществува надежда за спасяване от север към Алжир. Казим не би пропуснал такъв шанс да ги унищожи.