Клайв Къслър - Сахара

Джордино и двама от отряда простреляха ключалката и се втурнаха срещу голямата желязна врата, където бяха пленниците. Пемброук-Смит спря Левант и рапортува:

— Шестнадесет пазачи бяха обезвредени, полковник. Един или двама се скриха в шахтите. Седем имаха глупостта да се съпротивляват и умряха. Ние имаме само двама ранени, нито един сериозно.

— Трябва да ускорим малко нещата — каза Левант. — Страхувам се, че избягалите могат да изпратят предупреждение, преди да сме прекъснали всички комуникации.

Пит вървеше до Джордино и му помогна да отворят вратата.

— Браво, най-после дойде време да се появиш.

— Забавих се малко. Имах кратък разговор с О’Банион — каза Пит.

— От лекар ли се нуждае или от патолог?

— Може и от зъболекар — отговори Пит.

— Виждал ли си Мелика?

— Нито следа от нея в стаите на инженерите.

— Аз ще я открия — каза Джордино с твърд глас. — Тя е моя.

Вратата най-после беше отворена и командосите влязоха в пещерата. Пит и Джордино знаеха какво ги чака. Но командосите замръзнаха, лицата им побеляха от невероятната гледка, разкрила се пред тях. Дори Левант и Пемброук-Смит бяха шокирани.

— Боже господи! — извика Смит. — Тук е по-лошо от Аушвиц и Дахау!

Пит се промъкна през масата пленници, които бяха застанали неподвижно, дрипави и мръсни, приличащи на стоящи скелети. Той откри доктор Хопър, подпрян до стената. Окъсаните му дрехи висяха върху мършавото му тяло, изтощено от извънредна работа и липса на храна. Той се хвърли насреща, широко усмихнат и прегърна Пит.

— Да благодарим на Бога! Ти и Ал успяхте. Това е чудо!

— Съжалявам, че се позабавихме — каза Пит.

— Ева не загуби вяра във вас — изрече Хопър. Гласът му трепереше. — Тя знаеше, че ще се върнете.

Пит се огледа наоколо.

— Къде е тя?

Хопър посочи към нара.

— Тя няма да може да дойде толкова бързо. Не е добре.

Пит се приближи и коленичи до ниския нар. Лицето й беше много бледо. Беше много отслабнала. Нежно я докосна по раменете и леко я разтърси.

— Ева, върнах се за теб!

Тя се обърна, отвори очи и погледна към него.

— Моля, оставете ме да поспя още малко — промълви Ева.

— Ти си спасена. Идвам да те взема от това място.

Най-после тя го позна и очите й се напълниха със сълзи.

— Знаех, че ще дойдеш за мен… за всички нас.

— Не можехме да не дойдем.

Тя го погледна в очите и се усмихна нежно.

— Не съм се съмнявала и за момент.

Тогава той я целуна дълго, страстно и нежно.

Медицинският екип на Левант започна да работи незабавно, помагайки на пленниците. Командосите започнаха да евакуират онези, които можеха да ходят сами до повърхността, където ги качваха на бронираните джипове. Започна да се забелязва известен страх, тъй като операцията вървеше бавно — много от хората не можеха да вървят и се налагаше да бъдат изнасяни на ръце. След като видя, че Ева и другите жени и деца бяха изнесени на повърхността, Пит взе една чанта пластични експлозиви от експерта на Левант и се върна към ранения О’Банион, който седеше до една вагонетка под зоркото око на жена от отряда.

— Хайде, О’Банион — нареди Пит, — ще се поразходим.

Литамът на О’Банион беше паднал настрани и се виждаше лицето му, покрито с белези от експлозия, когато е бил млад инженер в Бразилия. Грозните му челюсти завършваха с широка уста, от която течеше кръв.

— Къде? — попита той грубо.

— Да си изясним отношението към смъртта.

Пит сграбчи О’Банион и го изправи на крака. След това го повлече към вагонетките за руда. Никой не възрази на Пит, когато той го вкара в помещението, където се извличаше златото от рудата и се извършваше галванация. Това помещение беше познато като „Стаята на смъртта“. О’Банион се обърна с лице към Пит.

— Защо ме домъкна тук? За да ми изнасяш лекция по жестокост, преди да ме екзекутираш?

— Съвсем не — отговори спокойно Пит, — урокът е ясен и без лекция. Не възнамерявам да те екзекутирам. Това е твърде бързо и твърде чисто. Малко болка и след това тъмнина. Мисля, че заслужаваш мъчителен край.

В очите на О’Банион пролича известен страх.

— Какво имаш предвид?

— Ще ти дам възможност да разбереш своята бруталност.

О’Банион го погледна сконфузено.

— Защо? Ти жестоко грешиш, ако очакваш от мен да моля за прошка или да искам милост.

Пит гледаше мършавите изнемощели тела, изкривеното от страх лице и ненавиждащите очи на дрипаво и едва ходещо момиче на не повече от десет години. Гняв и болка избухнаха в него и той с голямо усилия се опита да овладее своите емоции.