Клайв Къслър - Сахара

— Да, господине — каза Шовел и застана до радиото.

— Кабинетът на О’Банион е в края на коридора — каза Пит, вървейки с Левант в тази посока. Той не спря, докато не застана пред вратата. Тя не беше заключена и той влезе в приемната без трудности.

Секретарката седеше спокойно на бюрото, държейки автоматичен пистолет в двете си ръце. Пит моментално прекоси стаята и скочи върху бюрото, събаряйки жената на пода. Но тя успя да отправи два изстрела в бронирания му костюм.

Пит се почувства ударен с чук и падна на колене. Секретарката се опита да се измъкне, викайки нещо на непознат за Пит език. Тя изстреля още един куршум, който мина над рамото му и рикошира в скалния таван. Той успя да я обезоръжи, след това изви ръцете й, върза ги и я сложи върху канапето.

После се обърна и мина между двете бронзови скулптури на туареги, като се опита да влезе в кабинета на О’Банион. Вратата беше заключена. Той взе пистолета от секретарката, насочи го срещу ключалката и стреля три пъти. Шумът от стрелбата беше оглушителен в скалната стая, но не се наложи да продължи. Бутна вратата с крак и тя се отвори.

О’Банион лежеше по гръб срещу бюрото с ръце, проснати на пода. Очите му не изразяваха и следа от страх. Той стана и седна до бюрото си. Изненада се изписа на лицето му, когато Пит свали шлема си.

— Надявам се, че не съм закъснял за вечеря, О’Банион. Както си спомням, вие изразихте желание да вечеряте с мен.

— Вие? — изсъска О’Банион. Лицето му изведнъж почервеня.

— Върнах се, за да ви заловя — каза Пит с полуусмивка. — Доведох няколко приятели, които няма да са много любезни към садисти, поробващи и убиващи жени и деца.

— Вие трябваше да сте мъртъв. Никой не може да премине през пустинята без вода и храна.

— Нито Джордино, нито аз сме мъртви.

— Един от самолетите за издирване на генерал Казим намери обърната камионетка западно от Транссахарската магистрала. Вие не бихте могли да отидете до магистралата пешком.

— А пазачът, който оставихме вързан на волана?

— Оживя, но скоро беше разстрелян, че е допуснал да избягате.

— Цената на живота по тези места е твърде ниска.

Шокът бавно напускаше О’Банион, но в очите му все още не се забелязваше страх.

— Да не сте дошли да освобождавате вашите хора? Или да крадете злато?

Пит го изгледа.

— Прав сте за първото, грешите за второто. Възнамеряваме също така да прекратим вашия и на вашата сган бизнес завинаги.

— Вие сте нахлули в суверенна страна. Нямате права в Мали или юрисдикция над мен и над мината.

— Боже мой, вие ми изнасяте лекция по юрисдикция. Какво да кажем за правата на хората, които сте поробили и избили.

О’Банион възрази:

— Между другото, генерал Казим екзекутира много от тях.

— Какво ви възпираше да ги третирате като хора? — контрира го Пит.

— Тебеца не е курорт или санаториум. Ние сме тук, за да добиваме злато.

— За да печелите вие, Масар и Казим.

— Да — кимна О’Банион, — нашите цели са търговски. И какво от това?

Суровият и студен характер на О’Банион събуждаше гняв у Пит. Пред очите му изникваха картините на изтормозените жени, мъже и деца, труповете на убитите, спомените за Мелика, биеща беззащитните работници с нейния окървавен камшик. Пит се приближи към О’Банион, свали автомата си и изстреля един ред в синия литам, покриващ главата на О’Банион.

За кратко време Пит гледаше тялото на номадски облечения ирландски инженер, което лежеше на пода, облято в кръв. Излезе и срещна Левант в коридора.

— О’Банион? — попита полковникът.

Пит кимна.

— Претърпя инцидент.

— Личи си.

— Какво е нашето разположение?

— Четвърта група охранява шахтите с открито злато. Втора и трета срещнаха малка съпротива от охраната. Изглежда охраната по-добре се бие срещу безпомощни хора, отколкото срещу професионалисти.

— Служебният асансьор за минните шахти е в тази посока — каза Пит, посочвайки страничния коридор.

Служебният асансьор беше изоставен от своя оператор, когато Пит, Левант и членовете на тяхната група слязоха в главната шахта. Те излязоха и се доближиха до желязна врата, чиято ключалка беше разбита с динамит.

— Някой е разбил ключалката преди нас — забеляза Левант.

— Джордино и аз я разбихме, когато бягахме — поясни Пит.

— Изглежда, като че ли те никога не са идвали да я поправят.

Шахтата отекваше от силни експлозии, идващи от дълбочината на мината. Пит си представи все още проснатото тяло на О’Банион и се затича към шахтата, водеща към пещерата, където бяха затворени работниците. Те влязоха в централната стая, без да срещнат съпротива, и свариха командосите от втората група, които бяха разоръжили охраната на О’Банион и ги бяха наредили до стената с вдигнати на тила ръце.