Клайв Къслър - Сахара

Един час преди кацането в Тебеца Левант събра своя малък отряд от мъже и жени в главната кабина. Пит водеше брифинга, описвайки пазачите, броят им и въоръжението, правеше бележки за техните навици като човек, живял и работил в пустинята. След него Джордино даде пояснения за нивата на мината, като приложи начертаните скици.

Пемброук-Смит раздели отряда, който щеше да осъществи влизането, на четири единици и раздаде индивидуални карти на подземните тунели, напечатани от компютъра. Левант завърши брифинга с инструктаж на хората за тяхната мисия.

— Извинявам се за липсата на предварително разузнаване — започна той. — Ние никога не сме предприемали такава опасна мисия с толкова малко данни. Картите на мината, които ви раздадохме, показват вероятно по-малко от 20 процента от съществуващите тунели и шахти. Трябва да действаме бързо и точно, като обезвреждаме офисите и пазачите. След като елиминираме съпротивата, ще освободим затворниците и ще започнем нашето изтегляне. Крайната ни среща ще бъде при входната пещера точно 40 минути от часа, в който сме влезли. Някакви въпроси?

Един човек, който седеше отпред, вдигна ръка и попита със славянски акцент:

— Защо 40 минути, полковник?

— Защото ако са повече, сержант Вадилински, бомбардировачите на малийските военновъздушни сили може да излетят от най-близката база и да ни ударят, преди да сме излетели за Алжир. Надявам се, че повечето от пленниците тук могат да се движат сами. Ако се наложи да носим много от тях, ще закъснеем.

Друг вдигна ръка:

— Какво ще стане, ако се загубим в мината и не успеем да се върнем за срещата навреме?

— Тогава ще изостанете — отговори Левант. — Някой друг?

— Да задържим ли златото, което намерим?

Голям смях избухна от крайната редица.

— На всички ще ви позволим да търсите, като завършите мисията — отговори Пемброук-Смит шеговито. — Всяко намерено парче злато ще изпратите на личната ми сметка в Швейцария.

— Дамите също ли? — обади се една от жените.

Той й отвърна с усмивка:

— Особено дамите.

Въпреки че запази сериозното си изражение, Левант беше благодарен на шегите, които отпуснаха тягостната атмосфера.

— Сега знаем къде зимуват раците — каза той. — Да се възползваме от това. Аз ще водя първата група заедно с господин Пит като наш гид. Ще прочистим офисите на горния етаж, преди да влезем в мината и да освободим затворниците. Втората група под командата на капитан Пемброук-Смит и водена от господин Джордино, ще слезе долу с асансьора и ще обезвреди вътрешната охрана. Лейтенант Стейнхолм ще командва третата група и ще заеме отбранителна позиция при страничните шахти на главния тунел, за да предотврати евентуално движение. Четвъртата група под ръководството на лейтенант Морисън ще слезе в шахтите със златна руда. Освен медиците, останалите четирима ще пазят самолета. Преки въпроси ще задавате на своите командири.

Левант спря и огледа още веднъж лицата на своите хора.

— Съжалявам, че имахме малко време да се подготвим за тази операция, но тя е по възможностите на отряда, който се справи успешно в последните шест мисии, без да загуби нито един мъж или жена. Ако се сблъскате с нещо неочаквано, импровизирайте. Ние трябва да влезем, да освободим пленниците и да се измъкнем бързо, преди да са ни нападнали малийците. Край. Късмет на всички.

След това Левант стана и тръгна към своето командно отделение.

Данните от сателитните стационарни системи бяха получени и обработени от навигационния компютър, който зададе курса на автопилота и самолетът на ООН се озова точно над платото на Тебеца. Малка корекция на координатите и пилотът вече кръжеше над изоставената писта сред пустинята, следейки я на монитора на сонарно-радарното устройство. Задните врати на товарния отсек се отвориха и четирима от командосите на Левант застанаха на ръба на тъмната пропаст. Двадесет секунди по-късно, след подадения сигнал, те потънаха в нощта. Вратите се затвориха и пилотът закръжи в продължение на 12 минути в северна посока, преди да се подготви за кацане.

Пилотът се взираше през очилата си за нощно виждане, тъй като вторият пилот сканираше пустинята под тях и не можеше да следи инфрачервените светлини, които парашутистите подаваха.

— Имаме чиста земя — обяви пилотът.

Вторият пилот поклати глава, тъй като засече четири светлини пред борда.

— Трябва да вдигнете малко височината. Главната писта е на половин километър.