Клайв Къслър - Сахара

— Входният тунел, който води до пещерата с автомобилно оборудване, е на километър оттук — каза Пит на Левант. — Искате ли да изпратите няколко човека да влязат пешком?

Левант поклати глава.

— Продължете бавно, ако обичате, г-н Пит. При риска, който поемаме, ние ще влезем с превозните средства и ще спестим време. Няма ли смисъл за вас?

— Защо не? Никой не ни очаква. Ако охраната на О’Банион засече нашето влизане, те вероятно ще помислят, че това е нова пратка затворници, изпратени от Казим и Масар.

Пит подкара бъгито напред. Трите бронирани джипа отзад го последваха в колона. Той караше с пълна газ, където по-равният терен позволяваше това, след това мина на трета, когато се наложи да преодоляват по-големите възвишения, като продължаваха да се движат в колона с останалите коли. Двигателите работеха почти безшумно. Нощният въздух беше прохладен, полъхна слаб ветрец.

Входният тунел изведнъж зейна в тъмнината и Пит подкара бъгито през тесните скалисти стени, като че ли това беше най-естественото нещо, което правеше. Вътрешността беше осветена само от светлините, които идваха от служебния тунел, галерията се оказа празна — нямаше нищо, освен един камион „Рено“ и пазача.

Тежко облеченият и завит с тюрбан туарег изглеждаше по-скоро любопитен, отколкото разтревожен при появата им, но когато бъгито тръгна към него, той насочи автомата си. Един безшумен изстрел в главата от страна на Левант го повали на земята. Той прибра обратно своя автоматичен пистолет „Берета“.

— Хубав изстрел — изкоментира Пит и спря бъгито.

Левант погледна часовника си.

— Благодаря, г-н Пит, Вие ни докарахте 12 минути по-рано.

— Радвам се да го чуя.

Полковникът слезе от бъгито и направи серия от сигнали с ръка. Бързо и безшумно членовете на отряда слязоха на земята, незабавно се оформиха по групи и започнаха да влизат в тунела. Озовали се в коридора с тапицирани стени и застлан под, хората на Левант започнаха бързо да проверяват стаите на инженерния екип, ръководен от О’Банион. В същото време Джордино поведе останалите три групи към главния товарен асансьор, който щеше да ги свали в различните шахти.

Четирима от минните инженери бяха заловени, както си седяха на масата, играейки покер. Преди изненаданите картоиграчи да реагират на въоръжените мъже, които ги заобиколиха, те бяха завързани и изведени в един склад. При цялото напрежение, което Левант изпитваше, той безшумно и с лекота отвори вратата на стаята, където се помещаваше мониторният център за наблюдение. Стаята беше осветена от светлината на телевизионните монитори, които показваха различните направления из цялата мина. Бял мъж седеше на стол с гръб към вратата. Беше облечен с модна риза и бермуди. Пушеше тънка цигара с подчертано безгрижие, докато наблюдаваше мониторите, чиито видеокамери показваха миньорските шахти.

Отражението върху загасналия екран на един монитор го обезпокои. Той забеляза сенки на хора, които бяха влезли в стаята и седяха зад него. Човекът се надигна леко, изви се наляво и натисна няколко червени бутона. Левант твърде късно извади своя автомат „Хеклер и Кох“ и стреля. Човекът увисна на стола си, след което се свлече върху конзолата с бутони. Алармената система задейства из цялата мина.

— Пусти късмет — каза с горчивина Левант, — цялата изненада отиде на вятъра. — Той избута трупа настрани и започна да изтегля кабелите от конзолата. Получиха се електрически искри, пушек от късо съединение и алармената система спря да звъни.

Пит се втурна по коридора, поглеждайки всички отворени врати, докато влезе в стаята за комуникации. Операторът, красива жена, не беше впечатлена от грубото влизане и дори не обърна внимание на Пит. Предупредена от воя на сирените, тя вече бе включила микрофона и предаваше на френски. Пит бързо се доближи зад нея и с рязък удар я удари по врата. Но както в случая с Левант, той също закъсня. Преди да я просне на каменния под, тя вече бе успяла да алармира тайните служби на генерал Казим.

— Пак не навреме — каза Пит, когато Левант влезе в стаята. — Тя предаде съобщение, преди да мога да я спра.

Левант се ориентира в обстановката с бърз поглед. Той се обърна и изкомандва:

— Сержант Шовел!

— Да, господине. — Беше почти невъзможно да се нарече сержант тази крехка жена, облечена в брониран костюм.

— Застанете на радиото! — нареди Левант на френски. — Кажете на малийците, че в алармата е имало малка повреда. Реагирайте на всяко предложение много бързо и ако бог е с нас, им кажете да не започват никаква ответна акция.