Клайв Къслър - Сахара

— Ти ще умреш, О’Банион, но много бавно, в агония от жажда и глад, както я налагаше на онези окаяни мъртъвци около теб. Между другото, ако твоите приятели Казим и Масар те открият, в случай че си направят труда, ти отдавна ще почиваш при своите жертви.

— Стреляй, убий ме сега! — настояваше неистово О’Банион.

Пит се изсмя със студена като лед усмивка и не каза нищо. Той насочи автомата си към О’Банион, като го издърпа до стената на помещението, след което се изтегли до входния тунел и пръсна пластичните експлозиви на различни места. Настрои взривните механизми да експлодират последователно един след друг. Изпрати прощален поздрав на О’Банион и мина в страничната шахта.

Четири мощни експлозии последваха една след друга, като затиснаха входа на помещението със скална маса. Огромно парче скала се срути и в самото помещение, затискайки О’Банион. Експлозиите отекнаха във всички шахти и галерии на мината. Пит изчака докато прахта се разнесе, сложи автомата на рамото си и продължи към евакуационния изход.

Джордино чу шум и забеляза движение на кръстовището на шахтата вляво от себе си. Той тръгна по релсите, докато стигна до празната вагонетка. Безшумно и внимателно я доближи. С бързината на котка отскочи от релсите и насочи автомата си към вагонетката.

— Хвърли оръжието! — изкомандва той.

Изненадан от бързината, пазачът туарег се надигна от вътрешността на вагонетката, държейки автомата си с високо вдигнати ръце над главата. Той не говореше английски и не разбра напълно командата на Джордино, но бързо бе проумял, че положението е загубено. Очите му следяха автомата на Джордино, насочен към него. Той схвана заповедта и хвърли оръжието си във вагонетката.

— Мелика! — извика Джордино.

Пазачът поклати глава, но Джордино забеляза сковаващ страх в очите му. Той притисна с дулото на автомата си лицето му, държейки пръст на спусъка.

— Мелика! — смотолеви пазачът, мъчейки се да отстрани малко цевта от гърлото си, треперещ от страх.

Джордино пак прилепи автомата към него.

— Къде е Мелика? — настояваше той.

Пазачът изглеждаше наплашен от Мелика, както от Джордино. Той кимна мълчаливо с глава и посочи към дъното на дълбоката шахта. Джордино го върна до пресечката на централната шахта. След това му каза:

— Върни се до главното помещение. Разбираш ли?

Туарегът се обърна с вдигнати зад тила си ръце и се върна до кръстовището на шахтите. След това продължи по релсите. Джордино вървеше след него и наблюдаваше тъмния тунел, очаквайки някой да стреля.

Беше по-безопасно да върви по траверсите, защото по този начин избягваше шума от стъпките. Спира се на два пъти. Напрежението предизвикваше у него чувство за опасност. Така постепенно достигнаха до дъното на шахтата. Джордино извади малко огледалце от един от многото си джобове и насочи светлинен лъч към края на шахтата. Мелика работеше близо до скалите, като беше издигнала лъжлива стена, за да може да се крие. Беше с гръб към Джордино. Тя работеше спокойно, уповавайки се на пазача, който Джордино вече беше обезоръжил. Той можеше да застане в центъра на железопътните релси и да стреля зад гърба на пазача, преди тя да усети неговото присъствие, но не искаше да я убие с един изстрел.

Джордино заобиколи безшумно мястото около Мелика и се доближи много близо до нея. Застанал зад гърба й, той изби оръжието от рамото и го хвърли надалеч. Тя обаче бързо се ориентира в ситуацията и се нахвърли върху него. Камшикът й изплющя върху рамото му. За съжаление, при нея нямаше елемент на изненада. Джордино се изплъзна и я удари с автомата си по гърба. Тя залитна напред и падна. Той насочи дулото към тялото й.

— Това е твоят жесток свят — каза Джордино, — но дойде време да го напуснеш.

— Какво разбираш ти от жесток свят, мръсно копеле — каза тя. — Ти никога не си живял в такъв свят и не знаеш какво е жестокост.

Джордино й отвърна с безразличие:

— Това не ти дава право да измъчваш другите. Не ме интересуват твоите житейски проблеми, може би имаш причини, за да станеш такава. Ако питаш мен, ти си родена такава. Няма извинение за живота на невинните жертви.

Мелика не молеше. На устата й се появи нещо като усмивка. С точен прицел Джордино я простреля два пъти в стомаха. Погледна тялото й за миг, преди да тръгне към изхода.

— Най-после — промълви той — кучката е мъртва.

— Пълната цифра е двадесет и пет — докладва Пемброук-Смит на Левант, — 14 мъже, 8 жени и 3 деца, всички полумъртви от изтощение.