Клайв Къслър - Сахара

— Равносметката е една жена и едно дете по-малко, откакто сме напуснали с Джордино — заключи Пит с горчивина.

Левант наблюдаваше бронираните джипове, които товареха освободените пленници, и погледна часовника си.

— Закъсняваме с 16 минути — каза той спокойно. — Трябва да побързаме, капитане, за да сме готови за обратния полет.

— Готови сме след минута — отвърна Пемброук-Смит, обикаляйки около колите, като подканяше командосите да побързат с товаренето на хората.

— Къде е твоят приятел Джордино? — попита Левант Пит. — Ако не се появи скоро, ще трябва да го оставим.

— Той има сметка за уреждане.

— Ще бъде късмет за него, ако се измъкне навреме от разбунтувалите се, които останаха долу. След като спасихме нашите пленници, останалите разбиха складовете за храна и вода и започнаха саморазправа с пазачите. Последната излязла група командоси докладва, че мелето продължава.

— Не може да им се сърдим след ада, който са преживели — каза Пит замислено.

— Чувствам се неудобно, че трябва да ги оставим — подчерта Левант. — Но ако ние не тръгнем бързо оттук, те ще се изкачат с асансьорите и ние ще бъдем принудени да се борим с тях, за да не се качват в колите.

Джордино се появи, тичайки по служебния коридор. Премина покрай шестимата командоси, които пазеха входа, и се оказа пред Пит и Левант.

— Радвам се да ви видя. Извинете ме за закъснението.

Левант не възрази.

— Трябва да сте имали сериозна причина.

— Мелика? — попита Пит.

Джордино вдигна камшика, който беше взел като сувенир.

— Приеха я като тост в ада. А О’Банион?

— Ръководител на мъртвите.

— Готови за тръгване! — извика Смит от бронирания джип.

Левант кимна.

— Г-н Пит, моля, откарайте ни на пистата.

Пит направи бърза проверка за Ева, за да се убеди, че е между спасените, след като беше изпила почти галон вода и беше нахранена от медицинския екип. Хопър, Гримес и Феъруедър също изглеждаха добре. Той скочи в бронираното бъги и зае мястото на шофьора. Само секунди след тях последната група потегли с бронирания джип, тъй като останалите затворници бяха излезли от мината и бяха готови да последват останалите. Те обаче излязоха на паркинга твърде късно и разочаровани видяха, че отрядът, който ги беше спасил от брутална смърт, изчезна в нощта, оставяйки ги на собствената им съдба.

Пит не намери за необходимо да вземе предпазни мерки, когато преминаваше през каньона. Шофираше по тясната пътека на светлини и държеше крака си плътно върху педала на газта. Тъй като полковник Левант бързаше, той изостави далече зад себе си другите джипове, за да могат да се подготвят за качването на хората в самолета и да излетят. Джордино караше втория джип и лесно следваше посоката, въпреки че Пит вдигаше облак прах пред него и му пречеше на видимостта.

Левант ставаше неспокоен за обратния полет. Често поглеждаше часовника си. Той отчиташе, че закъсняват с 25 минути от предвиденото разписание. Когато наближиха самолета, започна да се успокоява. Небето беше ясно и не се виждаха никакви следи от вражески самолети. Оптимизмът му се възвръщаше. Може би сержант Шовел е успяла да заблуди личната гвардия на Казим, когато предаваше сигнала за фалшива тревога.

Но илюзиите бързо се разсеяха. Над покрива на бъгито се чу бучене. Те изведнъж доловиха познатия звук на реактивни двигатели и видяха навигационните светлини на самолет, летящ в тъмното небе. Левант незабавно даде своите заповеди по портативното радио на самолетния си екипаж и на охраната му да се подготвят за бързо излитане и да се скрият. Пит натисна спирачките на бъгито и спря зад малка пясъчна дюна. Отпусна се на волана и погледна към летящия самолет.

— Мисля, че току-що станахме обект на недоброжелателно внимание.

— Казим трябва да е изпратил разузнавателен самолет, за да провери дали подаденият му сигнал за тревога е истински. — Гласът на Левант беше твърд, но в изражението му проблясваха нотки на тревога.

— Пилотът може да не подозира проблема, но той не лети току-така на светлини.

Левант се загледа в бомбардировача, кръжащ над техния самолет в края на пистата.

— Страхувам се, че той ще докладва за неидентифициран самолет и ще поиска инструкции да атакува.

Те не останаха дълго в догадки. Левант разпозна бомбардировача като френски „Мираж“, който продължаваше да кръжи над пистата и над пътническия самолет.

— Той започва своята атака — предположи Пит.

— Открий огън! — нареди Левант на човека, който седеше зад тях с тежка автоматична картечница „Вулкан“. — Свали го долу!