Клайв Къслър - Сахара

— По какъв начин?

— Ти каза, че твоят пилот е съобщил за поразяването на самолета.

— Това бяха последните му думи.

— Тогава можем да считаме, че всички възможности за спасяването на нападателите от Мали са елиминирани.

— В случай, че повредата на самолета им е достатъчно сериозна.

Масар стана и се обърна с лице към голямата релефна карта на Сахара, която висеше на стената зад бюрото му.

— Ако ти беше командир на нападателите и самолетът ти беше унищожен, как щеше да постъпиш?

— Всичко изглежда безнадеждно.

— И все пак, какви са твоите възможности?

— Има само една възможност. По най-късия път да стигна до алжирската граница.

— Те могат ли да го осъществят? — попита Масар.

— В случай че колите им са здрави и са заредени с гориво, ще могат да стигнат до Алжир до залез.

Масар погледна към него.

— Можеш ли да ги хванеш и унищожиш, преди да са стигнали границата?

— Нашите възможности за наблюдение и борба през нощта са ограничени. Мога да направя това, но се нуждая от дневна светлина.

— Тогава за теб ще бъде твърде късно.

Казим взе пура от керамичната табакера, запали я и отпи глътка джин.

— Нека да бъдем практични. Ние очакваме, че те ще минат през Танезруфт, най-изолираната и пуста част на Сахара. Алжирските военни рядко изпращат патрули в този ненаселен регион на границата. Пък и не е необходимо. Те нямат никакви вражди с Мали, както и ние с тях. Моята лична гвардия лесно може да навлезе сто мили навътре в северната граница на съседите, без да бъде забелязана.

Масар погледна Казим с поглед, нетърпящ възражение.

— В случай че това е спасителна мисия на силите на ООН, не трябва да се допусне спасяването на Хопър, хората му или на моите инженери и техните семейства. Ако изтървем само един от тях и той разкаже за форт Фуро или Тебеца, ти и аз сме свършени като бизнеспартньори.

Генералът се усмихна.

— Не се безпокой, Ив, приятелю мой. Толкова добри неща ни свързват, за да допуснем няколко бедни самаряни да ги унищожат. Обещавам ти, че до утре до обяд ще бъдат заловени до последния човек.

След като Казим си отиде, Масар каза нещо по микрофона. Секунди по-късно Исмаил Йерли влезе при него.

— Вие чухте и видяхте всичко на монитора, нали? — попита Масар.

Йерли кимна.

— Учудвам се как човек може да бъде толкова хитър и в същото време толкова глупав.

— Вие сте оценили Казим съвсем точно. Разбрахте, че просто не може да бъде оставен без наблюдение.

— Кога се очаква да се присъединя към неговия антураж?

— Ще ви представя тази вечер на вечерята, която давам в чест на президента Тахир.

— Във връзка със ситуацията в Тебеца Казим няма ли да е твърде зает, за да присъства?

Масар се засмя.

— Великият лъв на Мали никога не е много зает, когато трябва да присъства на елегантна вечеря, давана от един френски магнат.

Генерал Бок седеше в кабинета на малкия команден център в сградата на ООН в Ню Йорк и четеше доклад, изпратен чрез комуникационния спътник на Обединените нации от полковник Левант. От обветреното му от бурите лице лъхаше сигурност, когато вдигна секретния телефон и набра частния номер на адмирал Сандекър. Телефонният секретар на адмирала подаде сигнал и Бок остави спешно съобщение. След осем минути Сандекър беше при него.

— Току-що получих тревожен доклад от полковник Левант — обяви Бок.

— Каква е ситуацията? — попита Сандекър.

— Самолетът на военновъздушните сили на Мали е унищожил техния транспортен лайнер на земята. Те са отрязани и са в капан.

— Какво са направили със спасителната операция в мината?

— Тя е протекла по план. Всички пленници от чужди националности са живи, евакуирани и са под грижите на медицинския екип. Левант рапортува точно и ясно за това.

— Атакували ли са ги вече?

— Още не. Но това е въпрос само на часове, преди силите на генерал Казим да са ги обградили.

— Имат ли план за спасение?

— Полковникът беше твърде ясен, че единствената им надежда е да стигнат алжирската граница преди разсъмване.

— Не е голям избор — каза Сандекър.

— Подозирам, че това е уловка.

— Защо мислиш така?

— Левант изпраща доклада си на открита честота. Операторите на Казим сигурно са го засекли.

Сандекър замълча, за да помисли.

— Считате, че полковник Левант ще направи нещо различно от това, което съобщава?

— Надявам се вие да ми кажете.

— Поясненията не са моята най-силна страна.

— Има съобщение за вас в доклада на Левант от вашия човек Пит.